Български празничен календар

Българският народен /фолклорен, традиционен/ календар е богат на празници, ритуали, обреди и обичаи. Да ги знаем и съхраняваме като част от родните традиции в чужбина, е част от мисията на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона и филиала му в град Мойет дел Вайес.

За фолклорния модел на света, неизчерпаемата съкровищница на българското народно творчество, за делниците и празниците на нашата Родина започваме да учим още в пети клас. Заедно с всички ученици от 1-12 клас си припомняме традициите за словото и хляба на празничната трапеза в българския дом на Коледа и Великден.

На тази страница се опитваме да съберем всичко най-важно от българския празничен календар, достатъчно наситен с дати и събития.

ФОЛКЛОРЕН / ТРАДИЦИОНЕН КАЛЕНДАР

          КАЛЕНДАРИТЕ

          От най-дълбока древност хората се опитвали да измерят времето и да подредят повтарящите се цикли  – ден и нощ, зима, пролет, лято, есен. Това било жизнено необходимо за тях, за да планират трудовите си дейности и да знаят дните, когато трябва да отдадат почит на боговете.
          От незапомнени времена хората обожествявали двете най-ярки светила – Слънцето и Луната. Наблюдавали движението им и забелязали техните повтарящи се месечни и годишни цикли. Особено голямо внимание обръщали на моментите, когато денят е най-къс, най-дълъг или е равен на нощта. Така всеки народ възприел свой календар, ориентиран спрямо Слънцето (слънчев), спрямо промяната във формата на Луната (лунен) или спрямо двете небесни тела (слънчево-лунен).
          Думата календар е латинска и означава „всеки първи ден от месеца“. Днес я използваме с две значения:
          • Първо, с нея назоваваме специална система за измерване на времето.
          • Второ, с нея наричаме особен вид таблица, в която последователно са изброени всички дни и месеци на една година.
          Дните в годината се делят на делници и на празници.
          • Делникът е ден, в който хората работят и извършват обичайните си всекидневни задължения. Според народните представи през делничните дни времето се движи от минало към бъдеще – линейно.
          • Празникът означава свободно, „празно“ от работа време, което човекът отделя за почивка и общуване със семейството и рода. Това е време, в което се отдава почит на божествата, като се изпълняват специални обичаи и ритуали, наследени от родителите. Предците ни са вярвали, че за разлика от делничното време, празничното се движи в кръг.

          ФОЛКЛОРНИЯТ КАЛЕНДАР НА БЪЛГАРИТЕ

          Фолклорният календар отразява последователността, в която народът чества празниците. Фолклорният празник е ден, установен от народната и от религиозната традиция. С него се отбелязва някакво събитие от далечното минало, което е променило живота и съдбата на хората.
          Фолклорният календар на българите е слънчево-лунен.
          Според народните представи годишното календарно време се дели на зима и лято. В основата на това делене е митът за светците близнаци – свети Димитър и свети Георги. Според народната поговорка „Свети Димитър носи зима, а свети Георги – лято“.
          Зимата се счита за „мъртъв“ или „вълчи“ период, свързан със съня и смъртта. Лятото се свързва със слънцето, топлината и живота. То е израз на младостта и възраждането на природата, затова неговият предвестник е възпят като „зелен“, „милен свети Георги“. За най-топли летни дни се считат Петровден и т.нар. Горещници (през юни и юли). Лятото продължава до Преображение (6 август), когато „времето се преобръща“.
          В народното мислене особено важен е преходът от единия сезон към другия. Преминаването от един цикъл в друг се счита от трудовите хора за опасен период, отворен за силите на злото. Затова голяма част от ритуалите са насочени към опазването на реда в природата. Разпространено е вярването, че е възможно магически да се въздейства на плодородието, щастието и късмета.
          Когато народът ни приема християнството, във фолклорния календар се включват нови празници, посветени на Иисус Христос, на света Богородица и на други светци. С течение на годините празниците, свързани със слънчевите и с лунните цикли, се обединяват с тези от църковния календар. Например около деня, в който слънцето грее най-кратко върху Земята в нашата географска област, се чества Коледа (25 декември). Това е празникът, отбелязващ раждането както на Иисус Христос, така и на Новото слънце. От този ден нататък денят започва да расте „с едно просено зърно“.
          Преходът от зимата към лятото се обяснява с мита за  смъртта и възраждането на божеството. Най-големият пролетен празник е Великден, свързан с възкръсването на Божия син и с поредното обновление в природата. Денят, в който се чества празникът, се променя всяка година в зависимост от фазите на Луната. Променят датите си и някои други празници, свързани с Великден – например Лазаровден, Цветница и др.

          СЛОВОТО И ХЛЯБЪТ В ПРАЗНИЧНИЯ РИТУАЛ

          Всеки празник е съпроводен с ритуал, който обикновено „преповтаря“ важно събитие от далечното минало, което е променило към добро живота и съдбата на хората. Например на Бъдни вечер християните „повтарят“ вечерята на Йосиф и Дева Мария във Витлеем в нощта преди да се роди Иисус Христос. Вярва се, че по този начин Бог се ражда отново и носи „на земята мир, между човеците – благоволение“. По време на ритуалите се произнасят думи или се пеят народни песни, за които се смята, че притежават магическата сила да благославят и да предпазват от злото. За да не я изгубят, тези словесни текстове не се изричат или пеят извън празничния ритуал.
          Традицията изисква за всеки празник да се приготви празнична трапеза. Централно място на нея заема хлябът. За българите той е свещен. През делничните дни хлябът е храна, а по време на празника – жертва в чест на светеца. За различните празници се приготвя хляб, различен по форма. Украсява се с фигури и изображения, които носят послание за здраве, дълъг живот и благоденствие./От www.bgmateriali.com/


Празнуваме Димитровден! Зимата чука на вратата

На 26 октомври празнуваме Димитровден! Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.

Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.

Легендата за СВ. Димитър

Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи:

Георги носи лято, Димитър – зима“

Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.

След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир.

Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Обреди и обичаи

Димитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.

На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго.

/По материали от Интернет/


Започват Коледните пости

Започват Рождественските Заговезни – последният ден, в който може да се яде месо преди 40-дневния Рождественски пост (коледни пости). Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – Сина Исус Христос.

Следващите 40 дни са време на смирение, молитви за пречистване от греховете, покаяние, въздържане от страсти и пороци, прошка.

Телесният пост, който се изразява във въздържание от храна, изисква да не се ядат месо и месни продукти, както и други храни от животински произход – мляко, сирене, яйца. Ограничението е най-строго в първата седмица (15 – 21 ноември) и в периода 20 до 24 декември вкл, когато е позволена само растителна храна с олио.

През останалите дни (без сряда и петък) се разрешава риба, както и безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. На празниците Въведение Богородично (21 ноември) и Никулден (6 декември), на трапезата се слагат риба и вино.

Венчавките се забраняват до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).


21 ноември – Въведение Богородично

Днес, 21 ноември, Светата Православната църква чества празника Въведение Богородично.

С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Той напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

Според преданието, на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.

Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого,тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал и я благословил.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г.През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.

Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

Този ден църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.

Семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи“, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни“, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.