Български празничен календар

Българският народен /фолклорен, традиционен/ календар е богат на празници, ритуали, обреди и обичаи. Да ги знаем и съхраняваме като част от родните традиции в чужбина, е част от мисията на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона и филиала му в град Мойет дел Вайес.

За фолклорния модел на света, неизчерпаемата съкровищница на българското народно творчество, за делниците и празниците на нашата Родина започваме да учим още в пети клас. Заедно с всички ученици от 1-12 клас си припомняме традициите за словото и хляба на празничната трапеза в българския дом на Коледа и Великден.

На тази страница се опитваме да съберем всичко най-важно от българския празничен календар, достатъчно наситен с дати и събития.

 


26 октомври – Празнуваме Димитровден! Зимата чука на вратата

На 26 октомври празнуваме Димитровден! Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.

Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.

Легендата за СВ. Димитър

Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи:

Георги носи лято, Димитър – зима“

Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.

След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир.

Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Обреди и обичаи

Димитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.

На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго.

/По материали от Интернет/


15 ноември – Започват Коледните пости

Започват Рождественските Заговезни – последният ден, в който може да се яде месо преди 40-дневния Рождественски пост (коледни пости). Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – Сина Исус Христос.

Следващите 40 дни са време на смирение, молитви за пречистване от греховете, покаяние, въздържане от страсти и пороци, прошка.

Телесният пост, който се изразява във въздържание от храна, изисква да не се ядат месо и месни продукти, както и други храни от животински произход – мляко, сирене, яйца. Ограничението е най-строго в първата седмица (15 – 21 ноември) и в периода 20 до 24 декември вкл, когато е позволена само растителна храна с олио.

През останалите дни (без сряда и петък) се разрешава риба, както и безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. На празниците Въведение Богородично (21 ноември) и Никулден (6 декември), на трапезата се слагат риба и вино.

Венчавките се забраняват до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).


21 ноември – Въведение Богородично

Днес, 21 ноември, Светата Православната църква чества празника Въведение Богородично.

С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Той напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

Според преданието, на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.

Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого,тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал и я благословил.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г.През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.

Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

Този ден църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.

Семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи“, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни“, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.

6 декември – Празнуваме Никулден, яде се риба

На 6 декември православната църква чества св. Николай Чудотворец.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.

Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.

Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

Св. Николай пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на Божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.

Светецът умира на 6 декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Люспите, които символизират богатство, се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

20 декември – Празнуваме Игнажден, не даваме и не вземаме нищо назаем

На двадесети декември  се празнува Игнажден и според  християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица. Православната църква почита свети Игнатий, известен като Богоносец, тъй като е казвал, че носи Бог в сърцето си.

Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали. Едно от поверията е, че на този ден не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството.

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде следващата година.

Ако е добър човек – чака ни добра и успешна година.

Интересен обичай има в някои части на страната – полазникът или първият, влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този обред е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно – посрещат го с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование.

Ако в дома ви влезе бременна жена или жена с малки деца, животът ви ще е повече от хубав. Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме щастливи.

В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.

Традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.

Не изнасяме нищо от къщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът.

Не даваме и не взимаме нищо назаем.

Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка.

Ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.

24 декември – Традиции, вярвания и обичаи на Бъдни вечер

Бъдни вечер или навечерието на Рождество Христово – 24 декември, е един от най-светлите празници за християнското семейство.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото рождество.

Народните и дори езически обичаи и поверия правят този ден доста по-интересен и изпълнен с мистика и вълнение. В различните краища на страната денят преди Рождество Христово се нарича с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка.

 

Според традициите, денят започва със запалването на бъдника – 3-годишно дъбово дърво, отсечено от млад момък. По искрите, излизащи от него пък се гадае колко плодородна ще е годината. Дали ще има изобилие предсказва и пепелта от бъдника – ако на сутринта тя е много, много ще е и плодът по земята и стоката.

Денят продължава с приготовленията на празничната трапеза. Според вярванията тя се разполага на земята, най-често върху слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.

 Всъщност орехите са основна част от трапезата. По тях също се прави предсказание за здраве или болест. Всеки член на семейството си избира по един орех от поставените на трапезата и го чупи. От това дали вътре има цяла, здрава ядка или пък е гнил се разбира здраве или болест го чака през годината.

 Сред обичайните ястия, които се подготвят за трапезата са варен фасул, пълнени чушки и сарми с боб или ориз, жито, тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и обреден хляб – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се слага сребърна паричка – на когото се падне, ще бъде щастлив и ще има късмет цялата година.

Вечерта на 24 декември трапезата се слага рано и всички сядат заедно около нея, като никой не трябва да става. Ако все пак това се наложи, той трябва да ходи приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

Най-възрастният мъж чете молитва и прикадява масата. След това разчупва обредния хляб и първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после следва за къщата, а останалите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, а на някои места и на домашните животни. Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

 Хората около масата трябва да хапнат от всяко ястие, за да им върви през годината. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

 Предсказания и вярвания

 – Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

 – Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

 – Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.

 – На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.

 – За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2–3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

 – Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.

 – Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

 – Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.

25 декември – Празнуваме Коледа! Честито Рождество Христово!

КОЛЕДА
Коледа е първият и най-големият от зимните празници. Той датира от дълбока древност и е свързан с един от четирите основни момента на слънчевия календар – най-дългата нощ и най-късия ден. Името му е свързано с римската дума calendae, с която се означавали първите дни на новата година – същата, от която произлиза и думата календар.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
С възприемане на християнството постепенно древният езически празник започва да се почита на 25 декември като ден на раждането на Иисус Христос – Рождество Христово.

ОЧАКВАНЕ НА НОВОТО, ВЯРАТА В ДОБРОТО    
Поради близостта на Коледа с Нова година двата празника оформят общ коледно-новогодишен празничен цикъл. Освен по време двата празника са близки и по значение. Основната представа, с която те се свързват, е за начало – за нещо ново, което ще е добро и ще се развива. Очакването на новото и надеждата за добро идват от първичното знание на човека, че точно от този момент, когато денят е най-къс и светлината е най-оскъдна, часовете на слънцето започват да растат, а нощта започва да отстъпва. Коледа е празникът, който учи, че и в най-тежък момент трябва да живеем с вяра и надежда.

БЪДНИ ВЕЧЕР
Празнуването на Коледа започва от предната вечер, наричана Бъдни вечер. По традиция на тази вечер около трапезата се събира цялото семейство. Прието е да се сервират само постни ястия.

Името на Бъдни вечер идва от бъдника – дебел пън, който гори в огъня и с топлината и светлината си символизира раждането на новото слънце и на Христос. Бъдник се нарича също и обредната пита с пара в средата. На Бъдни вечер се гадае бъдещето.

КОЛЕДУВАНЕ     
В българските народни традиции Коледа се съпровожда с обреди, в които водещо е желанието за здраве, плодородие и богатство. Най-разпространеният от тях е коледуването. В него група момчета или млади мъже, наречени коледари, обикалят от къща на къща и пеят песни, които се състоят главно от благопожелания към стопаните. Традиционните пожелания са за здраве и богатство в семейството, за добро бъдеще на младите, за богата реколта в земеделието, за плодовитост на животните. След като изпеят песните си, коледарите получават щедри дарове от стопаните. Смята се, че колкото по-щедри са даровете, толкова по-благодатна ще е и годината.

КОЛЕДАРСКИ ПЕСНИ    
Коледарските песни са календарно-обредни песни. Най-често те са малки по обем, но са богати на чувства, които изразяват настроението на празника.

Образите в коледарските песни често се представят по еднотипен начин. В песента „Станенине, господине“ например такива постоянни изрази са козици виторожки, кравици белобозки и кобилки лекогривки.

Коледарските песни имат характерно начало – те започват с обръщение към самия празник или към някакъв негов елемент. Най-популярната коледна народна песен започва с думите Ой, Коледо, мой Коледо!. С обръщение започва „Станенине, господине“, както и следващата песен „Ой те, дръвце, право дръвце“.

Отделните народи имат свои коледни песни. Някои от тях са придобили международна популярност и се пеят на различни места по света. Такива са „Тиха нощ, свята нощ“ и „Елхови лес“.

СУРВАКАНЕТО

Коледните празници естествено преминават в празненствата за Нова година, почитана още и като Васильовден (деня на свети Васил). Посрещането на Нова година е съпроводено също с обреди, най-характерен от които е сурвакането. Сурвачката се приготвя от украсен дрянов клон. Сурвакането е придружено с благословии, които са близки по съдържание с тези от коледуването.

ТЕМИТЕ
Дървото е постоянна тема в митовете и във фолклорните произведения, посветени на основните въпроси, свързани с човека и света. То се появява в митологията като космическо дърво. Чрез родословното дърво се представят семейните отношения.

Коледната елха и дрянът, от който се прави новогодишната сурвачка, приличат на космическото дърво, защото ролята им е да свържат хората с Бога. В песента „Ой те, дръвце…“ тази роля на сурвачката е пряко назована: слез ’ ще по мене млада бога. Чрез образа на дървото се възпроизвежда митичната представа за вертикалното устройство на света. Това обяснява присъствието на стихове като тамо горе на планина и ще порасна дор до небо,// клон ще пусна дор до земя в песента.

ЗАЩО НА КОЛЕДА СЕ УКРАСЯВАТ ЕЛХИ?
На 24 декември най-ранните християни празнували заедно с Коледа и деня на първите хора – Адам и Ева. На празника се показвало и това как те изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Тъй като през зимата ябълковите дръвчета са без листа и плодове, започнали да ги заместват с елхи, накичени с ябълки. По-късно към украсата били прибавени свещички, гирлянди и сухи сладки, а на върха поставяли звезда, която напомняла за Витлеемската звезда, възвестила раждането на Христос.

 

14 февруари – Празнуваме Трифон Зарезан и началото на пролетните празници

Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани народни празници. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Почита се на 14 февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден.

В българския народен календар Свети Трифон се приема за покровител на лозята, виното и вегитацията. Иконописците го изобразяват най-често с лозарски косер в ръка. Народният празник Трифон Зарезан е един от най-буйните и жизнерадостни народни празници. С него започва пролетно-лятното полугодие – той е първият пролетен празник според традицията на българина, свързан със събуждането на умиращите и отново възкръсващи природни сили.

Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките. В основата на празника се крие древният култ към Дионис – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.

Традиции и обичаи

Обичаите и обредите на Трифон Зарезан са свързани гадания за времето през годината, както и редица вярвания. Ако се спазват, ще има общо благоденствие и благополучие. Със символично зарязване на лозята на Трифоновден се поставя началото на лозарската нова година

В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. В празника вземат участие предимно женени мъже и много рядко ергени и млади момчета. Събират се обикновено на групи от по 5–6 човека, съседи по лозя или близки роднини, като водят със себе си и свирач.

Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд. Приготвя също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле, месо, луканка, туршия, баница, тутманик и др. Всичко това, увито в чисти месали, заедно с бъклица хубаво вино, а някъде и шише със светена вода, стопанката слага в нова вълнена торба, с която изпраща мъжа си на лозето. Там всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев, прекръства се три пъти тържествено и с косер отрязва от три главини (кютюка) по три и повече пръчки. После полива мястото с червено вино и благославя за плодородие и берекет:(„Колкото капки, толкоз коли грозде!“ ). На места ръсят главините със светена вода от трифонденския водосвет.

В българската народна култура празникът Трифон Зарезан се явява първоначално тясно свързан с лозарството, а в по-късно време преминава и върху градинарството и овощарството. В районите, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на Св. Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дърветата, които не дават плод. Преди изгрев слънце стопанинът, заедно със свой съсед или приятел, отива с брадва при яловите дървета. Там той замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката, а съседът го спира с молба да я пощади и с обещанието, че дървото ще роди плод през годината.

Празникът е повод навсякъде млади и стари да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие. От стари времена са останали наздравиците, задължително съпътствани с неизменната благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“

Поверия и забрани

На Трифоновден, както и при редица други народни празници,  по разни белези се гадае за времето през годината, за плодородие и за щастие.

Вярва се, че ако на този ден вали сняг, пчелите ще дадат много мед. Ако духа топъл вятър и времето е сухо, означава,че ще има богата реколта от боб през годината.

Гадае се и по въглени от домашното огнище, оставени зад вратата. Ако са станали на пепел – това означава плодородие.

В деня преди Трифоновден задължително се почистват комините, за да не падне реса на лозята.

Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът.

Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари – цяла година ще даваш, а ако вземеш – цяла година ще вземаш.

В народната митология битува поверието, че Трифон Зарезан е „аталия“ ден, т.е.лош ден. Затова на този ден жените не работят къщна работа – не перат, не тъкат, не шият, не плетат, а също и не се докосват до остри сечива, напр. да режат месо Особено стриктно спазват тези забрани бременните, за да не родят дете с кусур.

Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Трифо, Тричко,  Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо и др.

 

1 март – Честита Баба Марта!

На 1 март празнуваме Баба Марта – един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция.

На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Легенди за мартеницата

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Този езически обичай се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния.

Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Интересни обичаи

На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало.

Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг.

Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден.

Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче.

А ако искат да се избавят от всяко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.

И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.

 

6 март –  Сирни Заговезни, искаме и даваме прошка!

Днес е Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.  Празникът се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. В понеделника след Сирни Заговезни започва Великият пост.

На Сирни Заговезни се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.

Обичаи

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.

Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

 На Сирни Заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

 В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия“, и „кукерска булка“ или „баба“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 48 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване“.

 За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен.

 Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

 Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.

25 март – Благовещение: почитаме майката и грижата ѝ за децата, идва пролетта

Днес празнуваме Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва като ден,  в който християните почитат майката и грижата й към децата. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата.

Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.

В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.

Кукувден

В някои райони на България празникът Благовещение е известен и като „Кукувден“. Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още „Кукувден“.

Обредните песни, които се изпълняват на този ден, съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Затова всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й.

 Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата, и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Обичаите на Благовещение

В навечерието на Благовещение е задължително да се почистят селските дворове и да се палят обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите. Един от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но страда, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак – китки и венци.

Чрез обредните песни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този начин песните за Благовещение изразяват любовните задявки и надеждата за плодородие през новия сезон.

Поверия с магически смисъл

Народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите – митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. „Злосторникът“ бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот.

Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.

Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди.

Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети (или обикаля двора със запалени факли), изричайки заклинания: „Бягайте змии и гущери, че иде Благовец“. В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди „благо жито“. Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.

Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух.

Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.

Много родители избират празника, за да пробият ушите на малките си момиченца, тъй като се вярва, че няма да ги боли.

Имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина.

16 април – Честваме Лазаровден – празник на здравето, любовта и плодородието

 

На 16 април т.г. празнуваме Лазаровден. В предпоследната събота преди Великден Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български.

Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година в зависимост от деня, в който ще се отбележи Възкресение Христово.

Поверия, традиции и обичаи на Лазаровден

На Лазаровден подрастващите девойки вече официално се считат за „моми за женене“. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на момичетата е разрешено да „либят либовник“ и да се омъжат, иначе казано – на Лазаровден девойките започват да живеят в света на жените.

По стари български традиции и обичаи подготовката за Лазаровден започва рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

Още в ранната утрин момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото, пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги „разтърсят за хаир“. В Кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.

Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.

Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: „Ой, Лазаре, Лазаре…“

В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.

С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…“

Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това, с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.

Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.

С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, според което девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било „лошаво“. Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила, настигнала майка си и татко си, без да им разкаже нищо за това, което се е случило.

След като  съборът приключил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея. След време обаче й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но за нещастие, докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Когато чула песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От отчаяние, че приятелките й ще я видят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли „буенец“, а девойките, които го изпълняват – „лазарки“.

През неделния ден, на Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „кукли“ и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея, но и да разберат дали скоро ще има сватба. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината.

Този обичай се нарича „кумичане“ и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.

 

17 април – Празнуваме Цветница, седмица преди Великден

Цветница е един от любимите пролетни празници на българите. По-известна е още като Връбница и се празнува в неделята, непосредствено след Лазарова Събота и преди Възкресение (Великден).

На Цветница се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените цветя и клонки, носят се през целия ден и след като се занасят вкъщи, се поставят най-често при иконата в дома или на други ключови места.

Цветница е вторият празник през Великия пост, редом с Благовещение, на който църквата разрешава да се яде риба. Тя може да е пържена или печена, а в някои райони я приготвят с ориз и се нарича тавалък.

Митология и обичаи

Макар и свързан с конкретно религиозно събитие, Връбница се празнува от хората повече като цветя, пролетен празник, който природата и светът празнуват своето Ново раждане. Това е ден на младостта, на цветята и на събуждащата се природа за нов живот. С този празник е свързан и митологичен образ на Змея – същество, което също като Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят. Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления – гръмотевици, дъжд, град. Следователно пролетта и празникът могат да бъдат по-добри от Змеят и разрушителната сила във времето, за да се омилостивят, чрез различни магически ритуали, специални песни. На Цветница се счита, че момите трябва задължително да се предпазват от Змея – счита се, че само мома, която е влязла в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушаване и гибелна змейова любов. Предпазени са и момите, влизащи в посвететелските ритуали на Лазаровден.

Ритуалите на Цветница

На Цветница се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените цветя и клонки, носят се през целия ден и след като се занасят вкъщи, се поставят най-често при иконата в дома или на други ключови места.

В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони, но всички те са свързани с вярването в целебната им сила. При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват. Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“.

Повсеместен е обичаят на Връбница лазарките да правят т.нар. Кумичене с върбови клони.  

Осветените на Цветница върбови клончета се пазят на иконата/кандилото цяла година – до следващия празник. Когато донесат нови клончета, изгарят старите, хвърлят ги в градината на чисто място или ги закачват на клоните на плодно дръвче, а в някои села ги слагат в храната на добитъка.

Обичаят Кумичене – какво представлява?

Рано сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки, венци и малко хлебче. Това хлебче се нарича „кукла“ – понеже е с формата на дете. Момите се нареждат до брега и пускат по течението китките или част от „куклата“, като следят чия китка или хляб ще излезе най-напред. Тази, чиято китка или парче хляб са първи –тя се обявява за „кумица“, най-главната. Преди да пуснат китките и хляба във водата, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змея, от неговата опасна и златна любов. След това се връзват люлки, като първа се люлее кумицата, а след всички поредни. Празненството завършва на гости в кумицата, където се поднася последната храна.

В Софийско кума се избира, като лазарките теглят чоп. В някои села се поставя върху дървена бухалка за пране на дрехите толкова залци, колкото са лазарките и ги пускат в течение – момата, чиито залък стигне най-далеч, става кума След това всички отиват в дома й, като по пътя на кумата шета (играе), а останалите пеят: „Напред, напред, кумице, Лазаре!“. В дома на кумата разделят получените при лазаруването на дарове, след което се дават на обща трапеза. В района на Добруджа кумиченето се изпълнява не за да се избере кума на лазарките, а за да се види коя мома първа ще се омъжи първа, респективно втора и т.н. до края на годината според това чий венец отплува най-далеч.

Поддържането на лозета не бива да се прави на Връбница, тъй като се смята, че лозите нямат допълнителен плод.

За цветята на Цветница

В християнството на цветята често символизират определен светец, самия Исус Христос или новопокръстените във вярата.

Цветето е много древен символ на пролетта, младостта, растенията  и красотата. Българските народни песни възпяват различни цветя – трендафила, босилека, ружата, здравеца, божура и др. Някои от цветята се наричат ​​„лековити“, други – „момински“. Според народните вярвания невенът, божурът и игликата предпазват от „лоши очи“, от уроки, от самовили. Здравецът се използва във всякакви ритуали – благодарение на своята вечна зеленина. Народът е определил и ралични „магьоснически цветя“ – това са росенът, перуниката, тинтявата, омайничето и др. Придобиват се различни свойства и силиций, а споменът за тях говори за някогашните вярвания за одушевяване на растенията.

Трапеза

Тъй като Цветница е първият ден след великия пост, денят позволява да се яде риба. На трапезата също така трябва да присъстват салата от сезонни селенчуци, картофи, ориз, фасул или пълнени чушки, но постни.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър – другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

 

6 май – Празнуваме Гергьовден

На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и българската армия.

Народна песен съвсем точно определя отношението на българите към празника : „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“, а причината Гергьовден да е един от най-обичаните празници е, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е и причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“.

Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Свети Георги Победоносец

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство, той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан.

Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява идеалния войн, покровител на войската, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията – светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон. Именно заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и българската армия.

Образът на светията съдържа в себе си много вдъхновение и сила. Преданията разказват, че след едно от многобройните си сражения Свети Георги попада в село на езичници, където среща царската дъщеря, която плачела до езерото. Девойката щяла да бъде дадена като жертва в името на Бога, който селяните почитали – огромен страшен змей.

Свети Георги не е просто войнът, спасил девойката. Той успял да убеди царя – нейният баща, да приеме християнската вяра заедно с всички жители на селото. И тъй като езичниците не повярвали във вярата на светията, те пожелали първо да се уверят в нейната сила. Свети Георги се помолил на Бог и влязъл в битка със страховития змей. Легендите разказват, че от корема на чудовището излезли всички изядени от него преди това моми.

След като видели победата на война, царят и целият му народ приели християнската вяра. Свети Георги получава прозвището „Победоносец“ заради безбройните си победи и най-вече заради мъжеството и увереността, които показал, побеждавайки чудовището.Подвизите на смелия юнак се носели от уста на уста дълго време.

Но към образа на този храбър светия трябва да добавим и този на покровител на стадата. Именно заради това традицията повелява на този ден да се коли агне и да се берат билки.

Традиции и обичаи

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

„Задояването на овцата“, която първа се е сдобила с агънце през годината, също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същият се поставя и на вратата на кошарата. Задояването се извършва от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива друга млада жена, за да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.

По стара българска традиция първото мъжко агне, родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Преди това му се дава зелена тревичка, за да има храна за животните и близва сол, за да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, за да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, за да не секва берекета в къщата.

На Гергьовден се приготвя и обреден хляб, който се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудният от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е „повито с блага роса“. В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особено целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в „лява вода“ – мястото, на което реките завиват наляво.

На Гергьовден се изпълняват и обреди за прогонване на злите сили

Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма – чесън, коприва, къпина или глог.

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо.