Днес отбелязваме 120 години от рождението на вълшебния разказвач Ангел Каралийчев. С неговите приказки е израснало всяко българско дете.
Авторът на „Майчина сълза”, „Житената питка” и „Тошко Африкански” е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, Великотърновско. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години.
Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969).
Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор.
Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1925), „Жълтици“ (1926), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.
***
Ангел Каралийчев, „Майчина сълза„
“Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя…
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
– Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.”
…………………………………….
“Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?”