Навършват се 136 години от рождението на сладкодумния Ран Босилек, написал любимите на всички деца „Патиланци”.
Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. За своите ученици написал първото си детско стихотворение „ На косичка”, което било публикувано в списание „Светулка” през 1906 г. Учи славянска фиология и право в Софийския университет, завършва докторат по право в Брюксел.
Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Съчетава ярката дарба на лирика и проза. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Умира на 8 октомври 1958 г. В София.
Ран Босилек е един от пламенните радетели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература. Безграничната му любов към деца е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.
Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата.
Ран Босилек е автор на стихотворения, приказки, разкази, сценки, статии, римувана проза – използва всичко, което може да привлече вниманието на детето.
Поезията на Ран Босилек е вълнуваща. Стихотворения като „Родна реч”, „Я кажи ми” и др. са едни от най-хубавите поетични творби в детската ни литература.
Балетристичния дар на писателя може да се види в приказките му. Те са последователни, без излишни отклонения и усложнения, със стегната композиция и лаконичен език. Приказки като „Бяло петленце”, „ Сън” , „Цирк в пустинята” стоят по близко до оргиналните му творби, а такива като „Златно птиче”, „Таралежко” , „Клан – недоклан” , „Косе – Босе’’ по сюжет и художествени похвати се доближават до народните творби.
Особено място в творчеството на писателя заема неговата римувана проза. От 1924 г. на страниците на сп.” Детска радост”, чийто редактор е Ран Босилек, започва отпечатването на поредица от римувани разкази с общи герои. В това свое повествование, каквото всъщност представлява то, разгледано цялостно, поетът рисува лудориите на патиланчовата дружина.
По-късно тези разкази стават известни като отделни книжки със заглавия „Патиланчо”, „Бати Патилан”, „Патиланско царство”, „Патиланчо Данчо” и „Патиланчо на село”. Животът на сговорната дружина е основа, на която авторът разгръща своето оптимистично отношение към света. И в игрите, и в труда малките герои намират повод да се посмеят и веселят.
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!