Днес се навършват 475 г. от рождението на Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 22.04.1616). Романът му „Дон Кихот” е сред най-емблематичните в испанската литература и европейската култура. Творбата и до днес е любимо четиво на малки и големи и се изучава в часовете по западноевропейска литература.
Испанският писател живее и твори през така наречения „златен век“ – разцвет на испанската литература и изкуство, Потомствен дребен благородник, той е роден в малкия кастилски град Алкала де Енарес. Заради професията на баща му – пътуващ фелдшер – хирург и бръснар, наследник на обеднял род – семейството
живее на различни места из цяла Испания.
Така странстването като начин на живот изгражда личността на Сервантес. Още в младите си години бъдещият писател се запознава с идеите на ренесансовия хуманизъм. Известно време той прекарва в Италия, откъде то идва и силното въздействие на италианската ренесансова култура върху мисленето и твор-чеството му. Немаловажно е и очарованието, което му внушава новелистичният тип разказване на Джовани Бокачо.
Животът на Сервантес е бурен и авантюрен. През 1570 г. той се записва в испанската армия и става войник в обединената християнска армада – флотилия, която има за цел да отбранява Средиземно море от напора на османците. Участва в знаменитата битка при Лепанто на 7 октомври 1571 г., където християнската армада извоюва победа с ключово значение за възпиране на османското нашествие към Западна Европа. Остава жив, но с осакатена лява ръка и две огнестрелни рани в гърдите.
След уволнението му от армията корабът, на който пътува, е нападнат от пирати; следва плен в Алжир в продължение на пет години, докато семейството му успява да събере сумата за откупа. До края на живота си той се наема на най-различни служби и преживява всякакви премеждия. Погребан е на 23 април 1616 г. без надгробна плоча и затова днес не знаем къде точно е гробът му.
.Мигел де Сервантес започва творчеството си с поезия и пиеси, а по-късно пише новели и романи. През 1605 г. излиза първата част нвеликия му роман – „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ – и още тогава книгата получава широко признание в Испания, където същата година претърпява шест издания. Много скоро след това текстът е преведен на френски и английски.
Втората част на „Дон Кихот“ излиза десет години по-късно, през 1615 г. Героите на тази изключителна творба – идалгото рицар Дон Кихот, яхнал дръгливия си кон Росинант, и селянинът оръженосец Санчо Панса, яхнал магаренцето си – са познати на милиони хора по света. Тяхното въздействие върху мисленето, културата и изкуствата на Европа е неизмеримо и до днес. /По bgmateriali.com/
10 вечни цитата от „Дон Кихот“
1. „Свободата е най-висшето благо!“
2. „Няма нищо по-нищожно от доминацията на голямото самочувствие.“
3. „По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.“
4. „Не наричай нищо „свое“, освен душата си…“
5. „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“
6. „Да мислим, че всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда.“
7. „Свободата е на върха на копието!“
8. „Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш…“
9. „Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но когато хората я чувстват прекалено дълго, се превръщат в чудовища.“
10. „Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и си струва сама по себе си много повече от кръвта.“