Да тръгнеш на училище е ново предизвикателствоза детето, което то осъзнава. И като всяко неизвестно, предизвиква трепети на страх и несигурност у него. За да свикне с мисълта, че животът му ще тече по друг ритъм, в училище, с непознати деца, ще седи на чин и ще му се налага да спазва условия и правила, да изпълнява задачи,
зависи много и от родителя.
Промяната действително е стресираща в една или друга степен и зависи не само от
характера на детето, но и от неговата
подготовка. Някои деца посрещат новото начало с ентусиазъм, но други
изпитват тревожност. От значение са опитът на детето до момента да навлиза в
нови социални групи, от способностите му да се справя в нови ситуации,
собствената му самоуверености
реална подкрепа от семейството.
Детето, което се бои от училище, се нуждае от уверение, че родителите му ще бъдат насреща при проблем, ще го подкрепят и все така продължават силно да го обичат и намират време за приятни семейни занимания…
Страхът от училище се среща при 5% от децата – американските, тъй като за нас подобна статистика липсва. При това емоционално състояние детето отказва да посещава училище и непрекъснато намира причини да отсъстваот занятията в клас.
При тези деца се наблюдава
често боледуване и липса от училище. При тях се откриват признаци на тревожност, които те трудно успяват да контролират и превъзмогнат. Освен емоционалните изблици на потиснатост, лошо настроение, раздразнение, плачливост, се отличават и някои физикални признаци като често главоболие, болки в корема, гадене и повръщане. В по-редки случаи се срещат и симптоми като диария, загуба на тегло и дори повишаване на телесната температура.
Отличителен белег, че състоянието е зависимо от училище, е че отпадналостта се изявава в делничните дни и детето се чувства във форма през почивните.
Децата не могат да посочат реалната причина за състоянието си, те не осъзнават, че главоболието им или отпадналостта им се дължат на страха от училище. Често не са в състояние и да разговарят и обяснят от какво точно се чувстват зле. Страхът от училище се развива вследствие на страх от провал, проблеми с други деца, затруднения, свързани с посещението на тоалетна, недобро отношение от страна на учител, насилие от страна на съученици, нараняване…
При зачестяване на отсъствията от училище трябва първо с помощта на личния лекар да се установи действителният характер на оплакванията, като се отхвърли вероятността от заболяване. След това да се положат максимални усилия да се разбере първопричината за страха на детето от училище.
За постигане на успех е необходимо родителите да бъдат максимално тактични и позитивно настроени към детето, за да може то да довери неясните и за него проблеми.
Освен разговорите в подходяща обстановка и тон, трябва да се наблюдава
поведението на детето в дадени ситуации
– с действията си, мимики, жестове, то може да издаде страх от друго дете, да се разстрои при вида на преподавател, да се съпротивлява при включване в общо занимание или влизане в конкретно помещение…
На следващ етап родителите следва да насърчават детето да се върне в училище. Колкото повече се „протака” неговото връщане в клас, толкова повече разрешаването на проблема се задълбочава. Имайте предвид, че децата в това състояние проявяват находчивост и умения да манипулират родителите си и останат у дома.
Действително необходимо е време и поредица разговори с детето, за да му се изясни, че оплакваниятаму се дължат на страха и че се намира в добра форма. Уверението за съдействие по отношение наваксване на пропуснатия учебен материал и домашни също би могло да помогне.
Наложително е да се поговори
с класния ръководители друг училищен персонал, ако се
налага, за емоционалния характер на отстъствията и боледуването на детето.
Споделете неговите страхове и собствените си опасения, учителите прекарват
часове наред с децата и имат свои натрупани впечатления. Още повече, при
подобен сигнал те биха могли да съдействат за откриването на причината за
страха.
Бихте погли да се посъветвате и с училищния педагог по въпроса. Потърсете
непременно съдействиеот
преподавателите за въвеждането на детето отново в училище и преодоляване на
неприятните емоции.
След като детето свикне с училище отново, симптомитена отпадналост, главоболие и потиснатост
постепенно изчезват. Затова е необходимо и да не акцентирате в разговорите си
преди тръгване за училище върху това как то се чувства. Въпросите са излишни,
щом видът му е добър, физически активно е и е склонно да се забавлява.
Сутрин ставайте достатъчно рано, за да се организирате спокойнои навреме. Не бива да има пришпорване по отношение на тоалета, обличането, закуската. Опитайте се да създадете приятна обстановка и позитивно начало на деня. Нека детето да сложи любима дрешка, да вземе любима химикалка, книжка…
Първоначално, избягвайте да оставяте детето целодневно в училище. За него са достатъчни 4-5 учебни часа. Не закъснявайте да го вземете след края на учебните занятия.
В случай, че страхът от училище на детето е
породен от учител
или лошо
отношение от страна на определени учениципрепоръчително е да поставите въпроса пред директора, за да може да
се намери колективно адекватно решение на проблема.
Опитайте се да създадете у детето самоувереност и независимост, като го
окуражите да се включва в игрите на други деца – в квартала, например. Водете
го на организирани занимания за деца,
можете да го запишете и в кръжок по интерес в училище или извън него. Подберете
мероприятията, така че да създават удоволствие на детето и му дадат нова
възможност за общуване с други, да разширите мирогреда му, а не просто да го
натоварите с нови задължения и познания.
Познавате проблема на детето със страха от училището, и като родители умеете да
разпознавате признаците на заболяване при него. Опитайте се да запазите това
качество и да различавате симптомите,
причининени от тревожност, от тези на влошаване на здравословното състояние.
Страхът от училище се преодолява по-бързо
когато се „хване” и се предприемат мерки от страна на възрастните непосредствено. Когато обаче усилията на родителите не дадат резултат в продължение на седмица, е препоръчително да се потърси компетентно лице за помощ, за да се предотврати задълбочаването на проблема. Ако училището не разполага с педагог, то в близко трябва да има такъв – един специалист обикновено обслужва няколко училища в даден район.
Друг вариант
е да потърсите детски психолог,
на който да се доверите. При наличие на страх от училище от съдействието на
родителя зависи моделирането на личността
на детето и развитието на важни социални умения, които ще са му необходими
тепърва занапред в живота. /От Интернет/