На 2 ноември отбелязваме 125 години от рождението на българския поет, писател и преводач Асен Разцветников (1897 – 1951).
Асен Разцветников е псевдоним на Асен Коларов – роден на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово. Завършва гимназия във Велико Търново, работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет, след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин. Завършва право в Софийския университет.
Учителства в Механо-техническото училище в Габрово и в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите.
През 30-те години на ХХ в. основно твори за деца, резултат от което са мното книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Асен Разцветников сред емблематичните имена в българската детска литература. Стихотворенията му са жизнерадостни и шетовити, но и изпълнени с топлина и любов към природата. Признат за първомайстор на стихотворната гатанка.
Пише стихове и превежда свободно на четири езика – старогръцки, френски, немски и руски. На него принадлежи най-добрия и до днес превод на епическата поема на Омир „Илиада”.
***
„Бавно слънцето залязва,
топла нощ разтваря пазва
и загръща пак света,
и с дърветата приказва,
и от звездни небеса
рони свила и роса…”