Понякога наистина се чудите какво става с вашето дете. То е игриво, енергично, но като че ли инициативите за всяко ново нещо идват само от ваша страна. А неговият отговор винаги е един и същ: „Не искам, не мога да го направя, на мен нещата не ми се получават“. Какво да правите ли? На първо място не насилвайте детето си за нищо. Увереността в собствената личност е нещо, което се развива с възрастта. И, може би, ще трябва да почакате.
Неслучайно психолозите говорят за безусловната родителска любов. И уточняват, че тя трябва да бъде не само самоотвержена, но и да не проектира представите на мама и тати за послушно дете. Обичайте хлапето не за нещо определено, а просто защото е дошло в живота ви и го е направил по-хубав. Когато детето усеща именно тази любов, то си казва: „С мен всичко е наред“.
1 Опитайте се да устоите на предизвикателството да гледате детето си в пълно подчинение. Децата са различни и не винаги „слушат“ командите, издавани им от възрастните и точно затова са прекрасни.
2 Не манипулирайте детето. Когато му казвате, или показвате, че ще го обичате, ако изпълнява нарежданията ви, то започва да отмерва всяко свое действие в лъжички мамина любов. Така прави неща, които не му харесват, но в противен случай би „загубил“ вашата обич. По този начин се ражда неувереността.
3 Често казвайте на детето си, че никога по никакъв повод няма да спрете да го обичате. Обяснете му, че когато сте ядосани и му се карате, го правите за конкретна постъпка, не и заради самия него и неговата личност.
4 Не се съмнявайте в детето си – за нищо! Хлапето ви все още не е преживявало моменти на истинска загуба или постижения. И единственият начин да осъзнае тези две чувства, е да се огледа в очите на родителите си. А какво вижда там?
5 Оставете го да рискува, в началото в разумни граници. Нека се качи на стол, за да включи осветлението в стаята, нека се покатери на катерушката на площадката, нека да пробва да се изкъпе само.
6 Бъдете винаги до детето си и ако има нужда от помощ в труден момент, не му я отказвайте. Постепенно ще спре да иска вашата намеса.
7 Приемете, че детето има страхове и ще ги изпитва в новите начинания.
8 Когато то е огорчено, нервно и плачещо от своята загуба, изчакайте „бурята да отмине“ и поговорете с него спокойно. Не му обяснявайте нищо по време на кризата.
9 Радвайте се възторжено на всяка малка победа на вашето дете, дори и да ви се струва незабележителна.
10 Постарайте се детето да се убеди, че самоувереността се състои от усилие, търпение, решение и мъжество. Хвалете го за всяко усилие, не за резултат.
11 Поощрявайте го да опитва отново провалената задача.
12 Бъдете най-големият оптимист за детето си. Когато то осъзнае това, няма да се страхува от провалите.
Автор: Десислава Христозова