На 7 декември отбелязваме 140 г. от рождението на големия български писател Георги Райчев. С неговите приказки и разкази за най-малките, най-известните сред тях са „Циндил-пиндил и Джаста-праста“, „Майстор Манаси“ и „Марко и Мързеланко”, са израснали много поколения деца.
Георги Михайлов Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Землен, Старозагорско. Учи в гимназията в Стара Загора. Заминава за София и работи в Трета мъжка гимназия) и деловодител в Четвърта мъжка гимназия.
От началото на 1919 г. е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. През 1923 – 1924 г. е командирован в Мюнхен, където проучва финансови документи, свързани с икономическото развитие на България.
Георги Райчев е работил като журналист и коректор в различни столични издания, бил е и читалищен инспектор при Министерството на просветата. Още е в младежките си години пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник „Справедливост“, на списанията „Труд“ и „Развитие“. Дебютът му като белетрист е регистриран с разказа „Спътници“, обнародван през 1907 г. в сп. „Наш живот“ с псевдонима Г. М. Орлин.
В София особено се сближава с писателите и поетите от новото литературно поколение – Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Антон Страшимиров и Йордан Йовков. Връзката му с писателите-символисти помага той да разшири духовния си кръгозор, да приобщи интелекта си с новите атрактивни течения на европейската литература.
Георги Райчев е един от най-противоречивите и разнолики български белетристи. В подчертано значимите си творби той остава верен на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и ранимата си наблюдателност. Такива са разказите му „Мъничък свят“, „Грях“, „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“, както и драматичният му роман „Господинът с момичето“.
Най-характерното за неговия творчески натюрел е близостта му със света на първичното, на примитивно-стихийното и висшите сфери на духа. Георги Райчев е класически представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 18 февруари 1947 г.
Автор е на книгите „Любов в полето“ (1918), „Мъничък свят“ (1919), „Царица Неранза“ (1920), „Грях“ (1923), „Разкази. Том 1“ (1923), „Песен на гората“ (1928), „Еленово царство“ (1929), „Божи дарове“ (1930), „Легенда за парите“ (1931), „Избрани съчинения. Т. 1-3“ (1940) и др..