На 25 януари отбелязваме 130 години от смъртта на големия възрожденец, учител, писател и преводач Григор Пърличев /1830 – 1893/, наричан българския Омир.
Просвещенецът е един от най-дейните участници в борбите за въвеждане на български език в училищата и църквите през 60-те години на XIX век. Преди да изиграе ключовата си роля като водач на българското движение срещу гърцизма в Охрид, печели ежегодния конкурс за гръцка поезия в Атина с поемата си „Ο Αρματωλός” (1860). Автор е на ценна автобиография, една от най-ранните в българската литература.
През 1871 г. Пърличев получава покана от цариградското списание „Читалище“ да направи първия превод на Омировата „Илиада“ на български. Той приема поканата и в „Читалище“ са публикувани първа песен и част от втора песен. По-късно същата година Нешо Бончев публикува на страниците на най-авторитетното и меродавно по онова време списание, „Периодическо издание на Българското книжовно дружество“, остра критика към „Читалище“ и превода. Пърличев е силно засегнат и изгаря превода си.
Пърличев пише автобиографията си в периода 16 април 1884 – 1 май 1885 г., когато е учител в Солунската българска мъжка гимназия. Автобиографията е издадена за първи път през 1894 г., около година след смъртта на Пърличев, в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина.
Автобиографията получава висока оценка от редица български критици, сред които Симеон Радев, Димитър Матов и Михаил Арнаудов. В спомените си Радев я определя като „една от най-вълнуващите книги в българската литература.“ През 1968 г. Арнаудов пише за нея: „Няма други мемоари у нас, в които с толкова бързо темпо, тъй сбито, тъй увлекателно е разказана изненадващата съдба на писателя-апостол, който не знае компромиси в омразата си към гърцизма и който упорито нанася удари срещу силния противник, без страх от грозното му отмъщение. Автобиографията отразява без подправяне този неспокоен дух и тази интересна хроника на живота му.
Григор Пърличев е автор и на патриотични песни („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“), които са имали голяма популярност по негово време и са помогнали в борбата с гърцизма. Известни са и негови необнародвани преводи от френски и гръцки.