На трети февруари се навършват 135 години от рождението на Стоян Дринов – един от най-изтъкнатите детски писатели и поети.
Роден е в Панагюрище. Учи в родния си град ив Пазарджик. Завършва история в Софийския университет. Автор е предимно на детска литература. Той е племенник на Марин Дринов – български възрожденски историк, филолог и държавник.
Стоян Дринов сътрудничи на списания „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“ и издава няколко книги — „Кукувица кука“, „Весели случки“, „Изворче“, „Верни-неразделни“, „Хорце“ и други. Редактор е на детското вестниче „Люлка“ (1921-1922). Има песни по 30 негови стихотворения.
През 1905 г. е учител в село Баня, Пазарджишко. Работи като военен кореспондент по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. От 1914 до 1919 година с прекъсвания е учител във Враца и София (III прогимназия). В последните месеци от живота си е библиотекар в Народната библиотека. Превежда произведения на поети от руската, сръбската и западноевропейската литература.
Градската библиотека в Панагюрище носи неговото име от 1995 година. Синът му Людмил умира едва 17-годишен, но оставя едни от най-добрите ученически поетични произведения в България.