Астрономическата пролет настъпи на 20 март в 23,24 часа българско време. Това е денят на пролетното равноденствие. В българската култура празникът се чества като ден, в който земята се събужда от зимен сън. За предвестник на сезона се смята кокичето, което първо си пробива път, още преди да се е стопил снегът.
На първа пролет денят и нощта са с еднаква продължителност. В древността се смятало, че на този ден богът Слънце се венчава за богинята на пролетта. В миналото българите преди своето покръстване са празнували в деня на пролетното равноденствие празника Масленица, а след приемането на християнството той се отбелязва като Сирни Заговезни.
Според старите народни поверия трябва да спазим някои ритуали, за да се сбъднат желанията ни и да се радваме на здраве.
Ако си пожелаем нещо в първите минути от настъпването на астрономическата пролет, то ще се сбъдне, стига да го запишем на лист хартия. Вечерта се смятала за вълшебна и затова се обръщало внимание на сънуваните сънища. Те се тълкували, тъй като на тях се гледало като на послание от бъдещето.
На 20 март се отбелязва и Международния ден на щастието. Той е учреден с резолюция на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г. В документа се посочва, че стремежът към щастие и благополучие е сред основополагащите цели на човечеството.
Честита първа пролет!