На 27 март отбелязваме 130 г. от смъртта на Баба Тонка. Някои имена в историята стават символи на цели епохи. За България такъв символ е Тонка Обретенова, позната като Баба Тонка за всички българи. Тя е въплъщение на силата на женското начало в епохата на Българското възраждане сред подчертано мъжкия състав на нашата националноосвободителна революция.
В началото на 19 в. младото семейство Тончо и Минка Тончеви напуска родното си село Червен, за да подири по-спокоен и сигурен живот в големия град Русчук. Тук през 1812 г. се ражда дъщеря им Тонка. Животът й не се отличава от битието на хиляди български жени от онова време – на добра стопанка и трудолюбива къщовница. Докато идва нейното време. Времето на националното възраждане и на борбата за политическо освобождение, когато у тази жена се разгръща виталността на българския характер и тя става символ на българщината и на силата на народа.
Баба Тонка ражда седем деца – пет момчета и две момичета. Всички те по-късно се включват в националноосвободителното движение. След смъртта на съпруга й Тихо Обретенов (1808-1869), на нейните ръце остават грижите за многобройното семейство. Но това нито за миг не я откъсва от народните работи.
През 1867 г. синът й Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград. През 1868 г. брат му Ангел Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Диарбекир.
Със съдбата на четниците е свързана една от най-достойните постъпки на Баба Тонка – благодарение на нея останките от обесените са погребани по християнски, а черепът на Караджата укрива в дома си и той става национална реликва. По думите на Захари Стоянов, когато през 1878 г. синовете й и другарите им се завръщат в Русе, Баба Тонка ги посреща с тази светиня.
Никола Обретенов е централна фигура в създадения през есента на 1871 г. в русенското читалище “Зора” Русенски революционен комитет. По време на Априлското въстание той е сред Ботевите четници и става свидетел на смъртта на Христо Ботев. След разгрома на четата е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.
През 1875 г. Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил войвода.
В освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село Червена вода за участие в Априлското въстание.
Другата дъщеря – Анастасия Обретенова – е родена през 1860 г. През 1882 г. тя се омъжва за Захари Стоянов.
Баба Тонка е в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години на 19.век. Къщата на смелата българка става главен разпределителен център за революционната дейност в района. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция между Гюргевския революционен комитет и вътрешността на българските земи минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. За по-малко от осем години тя загубва четирима от петимата си синове, дали младостта си за българската свобода. Няма по-ярък пример в българската история за приемственост на поколенията в борбата за Освобождение от това, което направи за тази свобода Баба Тонка със своите синове и дъщери.
