Днес е 1 април – ден на шегата, закачката, лъжата. Този ден се отбелязва в различни страни по света и макар че не е официален празник, е спечелил широка популярност.
На 1 април много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед на самия ден.
„Сечко сече, Марта влече, Април кожи продава” – казват старите хора за пролетните месеци. Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично у нас води началото си от славяните. Славянска е думата “лъжетрев” , а смисълът и се обяснява с отношението на хората към променливостта на месец април.
На старобългарски език месец април е „лъжуняк“. Не е необичайно явление през април вече да са цъфнали дръвчета, цветя и треви и след това да ги попари студа.
“Прати ме мамо далеко, че кат’ лъжа да ми е леко”, „Лъжи ме да те лъжа, да минава времето”, “От половин кило риба изкарал три кила хайвер” са само част от поговорките да лъжем и преувеличаваме.
Има и различни версии за произхода на този празник. Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година вместо 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с тази дата. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели на първи април.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
Според трети вариант на историята за празника на шегата, този ден се свързва с римски празник в чест на възкръсването на бог Атис. Римляните го наричали празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и правят каквото искат.
