Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“
Книгата, превърнала се в притча за милиони пораснали деца – „Малкият принц“, навърши 80 г. Първото й издание е на 6 април 1943 година, Нейният герой омагьосва читателите от всички възрасти, а темите за самотата, любовта и приятелството са все така вълнуващи и докосващи.
Шедьовърът на Антоан дьо Сент-Екзюпери се появява при избухването на Втората световна война. По това време авторът ѝ, роден на 29 юни 1900 година, често рисува малко момче с крила, което се взира изненадано от облаците в земята. Това момче преследва писателя.
Годината на създаването е 1942 г. Въпреки че е писана в Ню Йорк, историята е публикувана през 1943 година, и е последният труд на Екзюпери. Творбата е убедително доказателство за моралното и философско самопознание на човека. Малкият принц е любимият герой на Екзюпери, проявител на най-тайните му мисли и вярвания.
Наричат книгата една от най-хуманните за всички времена. Рисунките в нея са направени от автора и са не по-малко известни от самата книга. Те не са илюстрации, а част от произведението. Самият автор и героите през цялото време се позовават на рисунките и дори спорят за тях.
„Всички възрастни в началото бяха деца, само малцина от тях помнят това“, пише Антоан дьо Сент-Екзюпери в посвещението към книгата.
Историята е вдъхновена от един от сюжетите на „Планетата на хората“ – история за случайното кацане на писателя и неговия механик Превост в пустинята.
Въпреки стила си на детска книга, „Малкият принц“ прави наблюдения за живота и човешката природа, показва възгледа на детето към света и отношението на възрастните към живота.
Продадена е в над 140 милиона копия по целия свят, което я прави една от най-продаваните и най-превежданите книги, публикувани някога. Преведена е на над 300 езика. Адаптирана е към многобройни форми на изкуство и медии, включително аудио записи, радио пиеси, сцени на живо, филми, телевизия, балет и опера.