На 25 април се навършват 62 г. от смъртта на талантливата поетеса Петя Дубарова /1962-1979/. Слънчевото момиче от Бургас живее само 17 г., но преди да посегне на живота си, създава над 200 стихотворения, 60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на „Бийтълс“, „Би Джийс“, „Смоуки“ и „Пух“.
Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена година след смъртта ѝ, а скоро след това е публикувана и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.
Родена е на 25 април 1962 година в Бургас, в семейството на прогимназиалната учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров – началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Детето-чудо започва да рецитира стихчета малко след като проговаря. На две години и половина вече знае цялата азбука, а на три може да чете. 5-годишната Петя сама си взема книги от читалището, а в първи клас създава и първото си стихотворение в два куплета – „Буря в морето“.
Големият поет Христо Фотев забелязва таланта на малката Петя по време на свой кръжок, когато момичето е едва на 10 години. В писането й усеща необикновения начин, по който тя гледа на света около себе си, на образите, които създава без никакво усилие.
Първите й публикации се появяват на страниците на вестник „Септемврийче“, а по-късно я публикуват и в. „Народна младеж“, списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Дълбочината в творбите на Петя пораждат съмнение в редакторите на в. „Септемврийче‘‘, дали наистина са писани от дете. Поради тази причина дори отказват да публикуват някои от тях. Изненадва ги не само образността и зрелостта им, но и продуктивността на авторката – имало е дни, в които тя е пишела по 15-20 стихотворения, без да чувства никаква умора или изтощение.
Като тийнейджър Дубарова сбъдва мечтата си да учи в Английската гимназия в Бургас, където многократно изнася литературни четения на творчеството си пред връстниците си. Тя е прилежна ученичка, изключително жизнерадостна, общителна и лъчезарна. Обича да излиза навън с приятели, а любимите й места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с тях.
През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките Петя среща шведа Пер, в когото се влюбва. Двамата водят активна кореспонденция въпреки разстоянието, което ги дели. След време той преустановява писмата си без обяснение, което се отразява тежко на поетесата. В дневника си Петя го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“.
През пролетта на 1979 г., по време на семинар на сп. „Родна реч” в София, Петя се запознава с младия писател и почти нейн връстник Деян Енев. Младежът я впечатлява с таланта си да пише и отношението си към нея. През лятната ваканция той дори гостува в родния й Бургас, където заедно разглеждат ключовите кътчета на морския град. През есента Деян постъпва в казармата, а 2 месеца по-късно научава, че Петя е напуснала завинаги земята по свой избор.
На 4 декември 1979 г. Петя Дубарова остава завинаги на 17 години. Поетесата недочаква своето пълнолетие, слагайки край на живота си в своя дом в Бургас със сънотворни хапчета. Петя завещава след себе си и последни прощални думи, които остават неразбрани и до днес:
Родната къща на поетесата в Бургас днес е дом-музей „Петя Дубарова“, а в морската градина е създаден и паметник в нейна чест. От 1984 г. насам ученици от 14 до 19 години могат да участват със свои стихове или разкази в Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“.
Доброта
Петя Дубарова
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!