Днес се навършват 120 години от гибелта на Гоце Делчев – един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети. Той е един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съавтор на устава на организацията.
Роден е на 4 февруари 1872 г. в Кукуш (днес град Килкис, Гърция) в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1891 г. и постъпва във Военното училище в София.
През 1894 г. заради социалистическите му възгледи е изключен. Същата година започва да работи като учител в Щип, където е учител и Дамян Груев. Двамата заедно създават революционни комитети и събират средства за въоръжена борба.
На Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1896 г. участва в изработването на организационните принципи, устава и правилника на организацията.
През есента на 1896 г. е главен учител в Банско. В края на 1896 г. Гоце Делчев заедно с Гьорче Петров е определен за задграничен представител на ВМОРО в София. Той работи за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.
Гоце Делчев създава, организира, и ръководи четническия институт на ВМОРО (1898-1899), като изгражда чети, които водят революционна пропаганда в селата и се предвижда да бъдат основни ядра при бъдещото въоръжено въстание.
Гоце Делчев се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес на ВМОРО през 1903 г. за вдигане на въстание през пролетта същата година, тъй като преценява, че подготовката на такава акция не е достатъчна.
Заедно с Дамян Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 г. Четата му е предадена и обкръжена край село Баница, Серско, от многобройна турска войска на път за среща с ръководителите на Серския революционен окръг.
Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии.
След еднодневно сражение при опита да пробият блокадата на 4 май 1903 г. Гоце Делчев и петима четници са убити. Гибелта на воеводата се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
На потерята е забранено от Тефиков, да се гаврят с труповете на комитите, останките на Делчев и Димитър Гущанов за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница.
Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от войводата Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от „Илинденската организация“.
По време на Втората световна война, гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен.