На днешния ден, 6 юли, преди 155 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунава при село. Вардим, Свищовско и поема героичния си поход за освобождението на поробеното отечество.
Историята припомня, че на 21 май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 г. бунтовниците преминават Дунава и се отправят към Котленския балкан. Четата действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
Така
двамата войводи слагат началото на една тригодишна битка с турската войска и
башибозук. Водят десетки сражения и се превръщат в истинска легенда и символ на
надежда за поробените българи.
Лятото на 1868 г. се оказва фатална. На 9 юли в Канлъдере, местност в землището
на Вишовград, на няколко километра на югоизток от Дълги дол, става
кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан
Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души хайдути
продължават към Балкана.
Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници.
На 18 юли 1868.г. при връх Бузлуджа в Стара планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър. Неговата саможертва е увековечена през 1873 г. от гениалния поет и революционер Христо Ботев в баладата му „Хаджи Димитър”.