Дават 1 000 000 лева повече за българските неделни училища в чужбина

Комисията по политиките за българите извън страната прие на първо четене бюджета за българските общности зад граница. Финансовата рамка, внесена от Министерския съвет на 5 юли, предвижда ръст с около 1 000 000 лева за политиките, свързани с българските неделни училища в чужбина, съобщи заместник-министърът на образованието и науката Мариета Георгиева пред депутатите в ресорната комисия. 

Общо за родните училища зад граница са заложени 13.6 милиона лева през 2023 година, допълни тя.

Освен това е предвидено продължаване на финансирането по две национални програми, една от които е нова – „Неразкритите истории на българите“. От миналата година имаме прието ново постановление на Министерския съвет за размерите на командировъчните разходи, което значително облекчава и реши до някаква степен проблемите, свързани с разходите на електоратите, които са командировани както във висшите училища, така и за преподаватели, които работят в средните училища извън граница. Там също имаме значително подобрение“, уточни Георгиева.

Ще продължи и финансирането на Тараклийския държавен университет в Молдова, както и квалификационните и езикови курсове през лятото на педагогически специалисти, които преподават в българските неделни училища, стана ясно още от думите на заместник-министъра. 

Разпределените политики за финансиране покриват както средното, така и висшето образование, предвиждащи и разходите, които подкрепят обучението и образованието на български общности в българските висши учебни заведения. Финансират се и учебни помагала, както и литература, която се издава за нуждите на училищата от българските общности. Така че мнението на МОН е, че съобразявайки се със ситуацията, свързана с бюджета, по отношение на тези политики ние ще се справим с това, което сме започнали.

Средствата в бюджета на Министерството на външните работи, които ще се използват за проекти по официалната помощ за развитие, са в размер на 6 000 000 лева, съобщи пред депутатите заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова. С тях ще се финансират проекти, които ще подобрят положението на сънародниците ни в съседните на България страни, както и в Молдова и Украйна, уточни тя. 

Отделно в централния бюджет на страната са предвидени и 7 200 000 лева за развитие на отношенията в областта на външната политика за изпълнение на задълженията на България, произтичащи от членството ни в международни организации, както и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина, съобщи още заместник-министърът на външните работи.

Това означава, че ние можем за разчитаме на част от тези средства чрез защита на конкретни проекти и програми, с които да можем да подпомогнем дейността и работата на българските организации в чужбина. Разбира се, ние бихме били по-доволни и смятаме, че по-оперативно можем да работим с тези средства, ако те са предвидени в бюджета на Министерството на външните работи. Това, за което ние ще настояваме, е от тази сума от 7 200 000 лева да имаме около 1 000 000 лв. за общностите в чужбина и 1 000 000 лв. специално за българите в Северна Македония“, каза още заместник-министърът. 

Заместник-министърът на културата Виктор Стоянов предложи финансирането в размер на 1 160 000 лева, отпуснато през 2020 година с постановление на Министерския съвет за българските културни институти в чужбина, да бъде възстановено.  

Българските културни институти в чужбина през годините са доказали, че могат да провеждат изключително добра културна дипломация. Там има проблеми като хронично недофинансиране, липса на бройки, на счетоводители, а това са институти, които са призвани да бъдат институти на отворените врати, институти, в които българските общности да се чувстват уютно. А в момента те в голямата си част са със затворени врати. Ние поемаме отговорността да ги реформираме като капацитет, за да ги стимулираме да извършват по-добре своята дейност. Но при запазване на този бюджет, ще е много, много трудно те да извършват своята дейност и да бъдат достойни за своето призвание“, каза заместник-министърът на културата.

За единна политика по отношение разпределянето на средствата за българските общности зад граница настоя изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукава по време на заседанието на комисията.

Независимо от това дали ще се приеме този бюджет, независимо от това кое министерство колко пари има заделени за тази тема, ние няма да имаме работа с българите в чужбина, такава, каквато трябва да бъде, ако не изработим единна политика. Нямаме единна политика. Нито за реализация на нещата, нито за тяхното финансиране. Така че за нашия бюджет аз нямам какво да говоря. 1 500 000 лв., от които 810 000 лв. за фонд работна заплата, капиталовите разходи 11 000 лв. и това, което остава, е 400 000 лв. за дейност. Каква политика може да прави Агенцията за българите в чужбина? Това не е разговор за бюджет, това е разговор за политика“, допълни Манджукова.

Членовете на Комисията по политиките за българите извън страната се обединиха около становището, че е необходимо да се разработи единна политика, относно разпределянето на средствата за българите зад граница.