На 22 януари 1873 година султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.
В продължение на години Левски е най-търсеният човек в Османската империя. Снимката му е разпространена до всички турски власти и въпреки това е неуловим до този момент.
След Арабаконашкия обир се стига до залавянето на групата на Димитър Общи. Общи прави разкрития и издава всички дейци които познава.
На 27 декември 1872 г., Левски е заловен от турски заптиета в Къкринското ханче. Разпитван е пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г.
Изкарван е на разпит шест пъти. Първия разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.
Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски.
Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.
На 6 февруари(стар стил) 1873 г., присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
„ Каквото съм правил, в полза народу е. “
Заветите на Апостола
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си.“
„Времето е в нас и ние сме във времето.“
„Народната работа стои над всичко.“
Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия — Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София
Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
„Решили сме се вече – или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“
„Дела трябват, а не думи.“