На 12 юни се навършват 120 г. от рождението на големия български поет Атанас Далчев /1904-1978/. Той сякаш никога не получава истинско признание от обществото, а може би и заради това успява да „зарази“ със стиховете си дори хора, на които по принцип е чуждо това изкуство.
С високонравствената си позиция се утвърждава като негласен водач на младите – и в поезията, и в живота. Атанас Далчев пише поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели.
Първият си самостоятелен сборник „Прозорец“ издава през 1926 г. На следващата година завършва педагогика и философия в Софийския университет. Там, както мнозина преди и след него, Атанас Далчев осъзнава интереса си кьм литературата и културата на Европа и на света.
Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда творби като „Братовчедката Бет“ на Балзак, „Басни“ от Лафонтен, „Червено и Черно“ на Стендал, разкази на Чехов, съвременни испански поети, лирика на Хьолдерлин и др.
Едва през 1956 г. започва да пише отново, а през 1965 г. публикува „Стихотворения“. През 1972 г. излиза сборникът „Балкон“. През време на творческото си мълчание създава сборника поетично-философски афоризми и критически размисли „Фрагменти“, издаден през 1967 г. под редакцията на Борис Делчев.
Атанас Далчев умира на 17 януари 1978 г. в София.
Носител на Хердерова награда на Виенския университет. Удостоен със звания за принос в изкуството и културата на България и Орден „Народна република България““ – III степен. Награден с „Почетен знак“ от Президиума на Върховния съвет на СССР за принос в популяризацията на руската и съветска литература у нас.
Мъдрите думи на Атанас Далчев
„Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.“
„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.“
„Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.“
„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“
„Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.“
„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“
„Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество.“
„Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.“