Днес отбелязваме най-българския празник – 24 май. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е особен за БНУ «Св. св. Кирил и Методий» в Барселона и филиала му в град Мойет дел Вайес, защото Солунските първоучители са негов патрон.
Вече 13 години носим името на Светите братя! С просветителство, родолюбие и български дух съхраняваме тяхното велико дело и се гордеем, че сме българи.
За деня на най-българския празник получихме поздравителен адрес от вицепрезидента Илияна Йотова до всички българи по света, което поместваме по-долу.
***
24 май е един от най-светлите български национални празници. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намираме, трябва да пазим спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.
Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий – през 810 г., а брат му Кирил – през 827 г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им.
Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил завършил и станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.
Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година.
В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.
Учениците
Делото на Кирил и Методий е продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които идват в България и намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Така са създадени Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България става център на славянската писменост.
Глаголица и Кирилица
Думата „азбука“ произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы. Глаголицата е азбуката, която е създадена от двамата братя. Техните ученици създават по-лесни за изписване букви и тази азбука е наречена кирилица в чест на Кирил.
Глаголицата
представлява система от графики. Тя се е състояла от 41-44 букви, предназначени
да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата е създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна
школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях са добавени
още няколко букви, които отразяват спецификите на старобългарската реч.
Кирилицата и глаголицата се използват едновременно няколко века. На глаголица са
писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата
азбука изместила глаголицата.
Днес около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица.
Върви, народе възродени!
„Върви, народе възродени“ е химнът на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написва стихотворението през 1892 г. Първоначалният текст е озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест.
През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написва музиката към него само за около четвърт час.
Стихотворението „Върви, народе възродени“ е преведено на 21 езика.
24-май-3