Честваме най-българския празник – 24 май, да пазим азбуката на Светите братя

Днес отбелязваме най-българския празник – 24 май.

Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е особен за БНУ «Св. св. Кирил и Методий» в Барселона и филиала му в град Мойет дел Вайес, защото Солунските първоучители са негов патрон.

С гордост продължаваме да носим името на Светите братя! С просветителство, родолюбие и български дух вече 16 години съхраняваме тяхното велико дело и се гордеем, че сме българи.

Тържественият концерт ще се състои на 24 май от 11 ч. в училището /в църквата на Escola Pia Sant Antoni/.

Заповядайте! Да бъдем заедно на най-българския празник!

***

24 май е един от най-светлите български национални празници. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година.

Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намираме, трябва да пазим спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.


Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий – през 810 г., а брат му Кирил – през 827 г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им.

Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил завършил и станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.

Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.

Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година.

В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

Учениците
Делото на Кирил и Методий е продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които идват в България и намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Така са създадени Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България става център на славянската писменост.

Глаголица и Кирилица
Думата „азбука“ произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы. Глаголицата е азбуката, която е създадена от двамата братя. Техните ученици създават по-лесни за изписване букви и тази азбука е наречена кирилица в чест на Кирил.

Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 41-44 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.

Кирилицата е създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях са добавени още няколко букви, които отразяват спецификите на старобългарската реч. Кирилицата и глаголицата се използват едновременно няколко века. На глаголица са писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

Днес около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица.

Върви, народе възродени!
„Върви, народе възродени“ е химнът на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написва стихотворението през 1892 г. Първоначалният текст е озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест.

През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написва музиката към него само за около четвърт час.

  Стихотворението „Върви, народе възродени“ е преведено на 21 езика.


ПРИВЕТСТВИЕ НА МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ ПО СЛУЧАЙ 24 МАЙ

УВАЖАЕМИ УЧИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ УЧЕНИ И УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ТВОРЦИ, ПАЗИТЕЛИ НА СЛОВОТО И ДУХОВНОСТТА,

СКЪПИ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ,

Честит 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!

Ден, в който почитаме и благодарим.

Благодарим на нашите учители, преподаватели, творци, учени, писатели, музейни, читалищни и библиотечни дейци. Хората, в които трябва да вярваме. И хората, в които – като общество – трябва да инвестираме.

Днес почитаме нашите духовни водачи – онези, които създават смисъл, култура и посока. Които са изградили нашето минало. И онези, които полагат основите на бъдещето.

24 май е нашият български, уникален, истински празник. Празник, какъвто другите народи нямат. Защото делото на светите братя и на техните ученици е нашият уникален принос към европейската и световната цивилизация.

24 май е денят, в който България истински празнува. Ден, в който българските градове и села заблестяват с най-много детски усмивки. Ден, в който децата ни – и в Родината, и по света – пеят „Върви, народе възродени“ и се гордеят с езика, с родината, с буквите.

24 май е повече от дата. Това е денят, в който се усеща силата на духа български. Ден на езика, на културата, на духовността – онова, което ни свързва, където и да се намираме по света.

И точно в този ден вярваме най-силно в бъдещето – в светлите бъднини на нашите деца. Но за да ги постигнем, трябва да утвърждаваме образованието и културата като национални и бюджетни приоритети.

Защото образованието е нашият най-пряк – и единствен – път към проспериращо и хармонично общество. А духовността и културата са пътят към преодоляване на консуматорския модел на живот, който ни залива, и към възпитаване на ценности и идеали.

Малко народи имат привилегията да честват празник като 24 май. Ние я имаме.

Затова – бъдете горди, бъдете будни, бъдете българи!

Честит празник!