На втори юни отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България. Тази година се навършват сто четиридесет и шест години от гибелта на поета – революционер. По традиция в цялата страна точно в дванадесет часа ще бъдат пуснати сирените в памет на загиналите герои.
Празникът официално се чества от 1901 година. Тогава на тържествата на връх Вола са присъствали и Ботеви четници.
Почти половин век по-късно – през 1948-ма за първи път е имало едноминутно мълчание. Оттогава до днес в продължение на 2 минути сирените в цялата страна дават сигнал за почит.
На 27 години Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“ Дали не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в гр. Калофер. Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер, още същата година е принуден да емигрира в Румъния.
Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871).
През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875).
След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит – 02. 06. 1876 г.
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.
По повод 2 юни ви припомняме 10 негови мисли, оставили траен отпечатък в сърцата ни.
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“
„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“
„Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“
„Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“
„Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава.“
„Вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро.“
„Най-напред науките бяха малко, от които излязоха много хора, а днес много хора, от които излиза малко наука.“
„Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще!“
„Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“