Честита Нова година!
Нека 2023-ра да е пълна с късмет, успехи, добри предизвикателства и щастливи приключения!
На 1 януари православната църква прославя свети Василий Велики – Васильовден.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Сурвакането е продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.
Традиционната баница – късметите
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се прави от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. В баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната трапеза – богата и блажна
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
Гаданията
Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди на пролет, тъй като това се счита за добър знак.
На 1 януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет. В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.
Новогодишната трапеса също като тази на Бъзни вечер не се вдига до сутринта. На 1 януари не се работи, жените не мият и не перат. Не шият.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.