УЧИЛИЩНИЯТ ЗВЪНЕЦ НИ СЪБРА ОТНОВО
И пак е време за началото – изпълнено с надежди цялото,
С усмивки, трепети, желания, и с планове и обещания.
И с цели – от мечтите по-високи,
маркиращи най-вярната посока!
Училищният звънец събра отново деца, родители и учители в събота, 14 септември, за откриването на новата учебна година в БНУ „Св. св. Кирил и Методий” в Барселона. След химна на България, който изправи на крака всички в Aula Magna, тържествената церемония откри директорът на училището Стоянка Колева.
„Новото начало е едно по-високо стъпало по стръмната стълбица на живота, която се изкачва по-леко с помощта на знанието. По този път ще вървим заедно – ученици и родители. А в края на учебната година ще сме придобили нови знания и умения, така нужни за човешкия просперитет!”, обърна се към присъстващите г-жа Колева. Тя прочете и специалното приветствие на и.д. председател на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ Димитър Владимиров.
/Б.р. Полученото приветствие от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев поместваме отделно./
Директорът на училището пожела на първокласниците, които бяха най-развълнувани, и на останалите малки и по-големи ученици да овладяват необятните простори на знанието с доверие към своите учители. На преподавателите г-жа Колева напомни да създават, пазят и развиват най-голямото богатство – „нашите възпитаници”, а на родителите – да бъдат по-близо до децата си и да вървят заедно напред с техните учители.
Тържеството продължи със стихотворения и песни, а след разлятото менче с вода за късмет всички малчугани опитаха от вкусните питки с мед и минаха под венеца на успеха. По-късно учебните занятия на децата и срещите на учители и родители продължиха в класните стаи, където учениците получиха своите учебници.
Следобед новата учебна година беше открита и във филиала на БНУ „Св.св. Кирил и Методий” в град Мойет дел Вайес, където се обучават българчета и деца от смесени бракове.
През 2019 единственото българско училище в Барселона отбеляза 10 години от създаването си като дейност на Асоциация за приятелство и сътрудничество България – Каталуния „Св. Георги”. Неговите врати са отворени за всички деца от 1-12 клас, които искат да общуват свободно, да четат и пишат на български език, да изучават историята и географията на България.
Към образователния център функционират детска градина /3-5 г./ и подготвителна група – 6 г. Освен извънкласните занимания по български народни танци за деца, вокална група и клуб „Родолюбие”, съществува и танцов състав за възрастни ФФ „Гергьовден”
НОВОТО КОНСУЛСТВО В БАРСЕЛОНА ОТВОРИ ВРАТИ ЗА ГРАЖДАНИ
Предоставянето на консулски услуги ще става само по предварително записан час
Новото българско консулство в Барселона отвори врати за граждани. Шестима наши сънародници вече са се възползвали от услугите му, съобщават от МВнР.
Четирима души са подали заявления за документи за самоличност, а двама са получили заверки на пълномощни.
Адресът на новото ни задграничното представителство е Avenida de la Riera de Cassoles, 54, Barrio Vila de Gràcia, Distrito Gràcia, а приемното време е от понеделник до петък от 9.00 ч. до 12.30 ч.
От екипа на консулството уточняват, че от понеделник до четвъртък ще се приемат заявления за документи за самоличност, пълномощни, декларации, сертификати и документи по гражданско състояние, а в петък ще се извършват бракосъчетания (без последния петък от месеца) и ще се приемат заявления за визи, за документи за придобиване и отказ от българско гражданство, както и ще се връчват готови документи.
Предоставянето на консулски услуги ще става само по предварително записан час, който ще се запазва по един от следните начини:
- Онлайн на интернет адрес: https://www.consulatebg.eu/book – за подаващите заявления за български лични документи;
- На електронния адрес на консулството: Consulate.Barcelona@mfa.bg до 17:00 ч. на предхождащия посещението ден/дни. При наличие на свободен час гражданите ще получават потвърждение по електронната поща, което следва да носят разпечатано или да покажат на телефон. Ако за поискания ден няма свободни часове, ще им бъде предложен първият възможен час за друг ден;
- По телефона на консулството: + 34 937969950 – между 15:00 ч. и 17:00 ч. на предходния ден/дни.
Решението за откриване на консулство на Република България в Барселона беше взето от Министерския съвет на 5 май 2109 г. по предложение на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Консулският окръг на задграничното ни представителство обхваща автономна област Каталуния и автономна област Арагон. В Каталуния живее голяма българска общност, възлизаща по официални данни на 11 239 души, а по неофициални на около 25-30 000 души. През 2018 г. областта е била посетена от 30 100 български туристи, като по-голямата част от тях са посетили Барселона.
Откриването на консулството в Барселона ще допринесе значително за подобряването на консулското обслужване на българските граждани, пребиваващи в тази част на Кралство Испания.
ПРАЗНУВАМЕ 134 Г. ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
На 6-ти септември празнуваме 134 години от Съединението на България. През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия . Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
ЕЛЕКТРОННИТЕ ДНЕВНИЦИ НАМАЛЯВАТ БУМАЩИНАТА В УЧИЛИЩЕ
България се оказа сред водещите страни в Европа по дигитализация на административните процеси в училище. Ние се нареждаме сред четирите държави в целия Европейски съюз, в които има училища, работещи само и единствено чрез електронен дневник и електронни бележници на учениците. Това обявиха от платформата Shkolo.bg, работеща по дигитализацията на българските училища, съобщи БГНЕС.
„Електронните дневници решават два конкретни проблема. Първият е да се намали бюрократичната тежест на учителите и директорите, а вторият – да се подобри комуникацията с родителите“, обясни Симеон Предов, един от създателите на платформата.
През изминалата година 80 училища в България са се разделели окончателно с хартиените дневници, а през тази година бройката ще скочи до 400. Друга част от учебните заведения пък ползват дублирано електронни и хартиени дневници, но тенденцията е за преминаване към изцяло дигитална форма.
Освен административни облекчения, електронните дневници и бележници дават възможност на родителите да следят в реално време постиженията на своите деца в училище – оценки, отсъствия, отзиви, програма, домашна работа и др. От платформата поясняват още, че дигитализацията на учебния процес ще помогне и на учителите да спрат да бъдат администратори, за да могат пълноценно да се захванат с основната си роля – да бъдат преподаватели.
„Проведохме анкета с над 190 училищни директори, които работят с електронен дневник. От тях 83% заявяват категорично, че дигитализацията намалява бюрокрацията в училище. Над 87% от тях пък заявяват, че тя подобрява комуникацията с родителите. Всяко нещо, което се случва в училище, на секундата, в реално време достига до родителите“, уточни Любомир Ваньов, друг от съоснователите.
Според изнесените данни, за учебната 2018/2019 г. чрез платформата са генерирани над 40 000 справки. Оказва се, че благодарение на автоматичните известия до родителите, отсъствията на учениците са намалели с 20%. /БГНЕС
ОТБЕЛЯЗВАМЕ 142 ГОДИНИ ОТ ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Отбелязваме 142 години от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Епичните боеве през август 1877 г. се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21-ви до 23-ти август между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход.
На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“.
Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично – по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските войници.
На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо.
През първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.
Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10.00 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.
Към 17.00 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат телата на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.
В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души, припомня „Фокус“.
ИЗУЧАВАНЕТО НА МАЙЧИН ЕЗИК – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВРЪЩАНЕ У НАС
Автор: Екатерина Костова – Радио Пловдив
Интервю със Стоянка Колева – директор на БНУ „Св. св. Кирил и Методий”
Неделното българско училище в Барселона носи името на създателите на българските букви „Св. Св. Кирил и Методий“. През 2019-та то навърши 10 години. Стоянка Колева, директор на училището, разказва:
Мотивите на родителите да водят децата си в Неделното българско училище, са няколко: единият децата да не загубят връзката с България, да не загубят своите корени и другият мотив е да знаят нещо повече за Родината в исторически план, нещо повече за езика, културата, традициите на Родината.
Колева припомни, че по програмата на МОН за българските неделни училища в чужбина, в тях се изучават три основни предмета – български език, история и география. В училището в Барселона от наскоро завършилата учебна година се изучава музика, а от началото на създаването му – фолклор и народни танци. От 10 години съществува и Фолклорен състав за възрастни.
Всеки себеуважаващ се човек би трябвало добре да осъзнава смисъла на израза „майчин език“, смята Стоянка Колева. Според нея, ако единият родител е българин, е срамно детето да не знае родния си език. „Изучаването му е нещо естествено. Няма занчение къде сме, светът е отворен. Богатството на един език е несравним с нищо. Той е още една отворена врата за децата, които живеят в чужбина.
Директорката на училището в Барселона подкрепя петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина, с която се настоява включването на българския език и на другите малки езици като официален в чуждите образователни системи в ЕС.
Броят на децата в Испания и в чужбина мисля, че непрекъснато се увеличава и тази възможност българският език да се изучава като равен и да се признава в ЕС, ако я постигнем, ще е много добре.
Вече са готови най-новите учебници по български език за 1, 2 и 5 клас, по история за 5-ти и 7-ми клас и по география, предназначени за българчетата в чужбина. Най-радостно е, че съавтори са учители в чужбина. Гордост за училището в Барселона е, че учителката по история от самото му начало Илиана Илиева-Дъбова е съавтор на учебника по история.
Стоянка Колева не смята, че би се изчерпала нуждата от образователната програма за български деца зад граница.
Някои смятат, че българският език не им е нужен, след като са в чужбина. Но аз мисля обратното. Майчиният език е основното нещо, което всеки трябва да знае. Той дава огромно богатство и един ден да комуникират с Родината и не е изключено един ден да работят с България или да се върнат в България. Това е една от насоките, по която работим. Българчетата в чужбина да имат възможност и готовност да се върнат и работят в България.
Директорката коментира и новостта за завършващите 12 клас в неделните български училища да се явяват на изпит за ниво на владеене на български език с право и възможност да кандидатстват в български университети.
Това е голямо постижение за нас. Тъй като има и такива, които не успяват да се адаптират и да бъдат приети в испански университет и смятам, че винаги ще има хора, които ще мислят като тези, които работим в българските училища.
В последната събота и неделя в Пловдив на конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина нейни представители от всички краища на Европа и света дискутираха актуални въпроси, свързани със съхраняването на българския език по света и обучението на български деца зад граница.
ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ: УЧИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА СА СРЕД СЪВРЕМЕННИТЕ БУДИТЕЛИ
„Учителите в българските неделни училища в чужбина сте сред съвременните будители и ви благодаря за патриотизма и усилията, които полагате за нашите деца“. С тези думи премиерът Бойко Борисов се включи в 12-а годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, която се проведе в Пловдив.
Според него вече е постигнат синхрон между министерствата на външните работи, образованието и науката и Асоциацията и се работи целенасочено за обучението на децата и връщането на повече български семейства обратно в България. Броят на неделните училища е 346 в 40 държави. В тях се обучават над 30 0000 деца. През идната година ще бъдат открити още 47 нови. Министър-председателят обяви, че със следващия бюджет ще бъдат отпуснати допълнителни 2 млн. лв. за подкрепа на мисията им да предадат на децата знанията си по български език, история и география. Ще бъдат отпечатани и специални учебници и помагала. През тази година неделните училища получиха повече от 11 млн. лв.
„Много е важно да имат учители, затова предвиждаме програма за квалификация както за новите педагози, така и за такива, които вече преподават в тях. Ще стартираме програма за партньорство между училищата в България и тези в чужбина. Тя ще има за цел да популяризира българското образование и да мотивира децата в другите държави да се върнат в нашата страна“, каза по време на срещата министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той посочи, че ще бъде направена промяна в наредбата за приема в държавните висши училища в България, която да позволи тези деца да кандидатстват с оценка от зрелостен изпит в друга държава и сертификат за владеене на български език по Европейската езикова рамка. Ще бъде направена и електронна платформа за кандидатстване. Възможностите за кандидатстване в страната ни ще бъдат представяни чрез информационни кампании на висшите училища.
„С първо поколение деца беше относително по-лесно, но с второ е по-трудно, а с трето – почти невъзможно. Затова е важно българският език да бъде припознат от образователните системи и включен като матуритетен. Ще положим тези усилия”, заяви още министър Вълчев и благодари да родителите, че отделят от свободното си време и убеждават децата си колко е важно да изучават български език.
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ ЙОТОВА: ОБРАЗОВАНИЕТО ЗАД ГРАНИЦА Е НАЙ-ДОБРАТА ПОЛИТИКА С БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, НО НЕ Е ДОСТАТЪЧНА
Необходими са целенасочени държавни политики за съхранение на българското самосъзнание и връщането на сънародниците ни у дома, заяви Илияна Йотова на годишната среща на Асоциацията на българските училища в чужбина.
„Най-добре структурираната и най-видимата политика с българските общности в чужбина са неделните училища, но това не е достатъчно. Необходима е цялостна система и приемственост в българското образование по света – от предучилищната възраст до университета, лекторатите по български език и развитието на българистиката.“ С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри в Пловдив 12-ата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Съорганизатори на конференцията, под надслов „Съхранението на българския език и родовата памет по света – път към Родината”, са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.
„Образованието зад граница е неделима част от българското образование. То е в основата на серия от държавни политики, чиято цел е съхранението на българското самосъзнание и родовата памет, разпространението на българския език и мотивирането на сънародниците ни да се върнат у дома“, изтъкна Илияна Йотова.
Вицепрезидентът Йотова поздрави Асоциацията на българските училища в чужбина и всички български школа зад граница за активната им дейност. Тя открои значението на неделните училища за разпространението на българския език и култура в чужбина и ги определи като много важна част от културната дипломация на България. „Вие сте външната витрина на българското образование. Вие сте и мощното оръжие срещу асимилаторските политики на някои държави, срещу посегателствата върху историята“, подчерта Илияна Йотова. В изказването си тя посочи основните проблеми в тези политики и представи предложения за решаването им. Според Илияна Йотова в следващото национално преброяване трябва да бъдат включени и постоянно или дългосрочно живеещите в чужбина българи, за да се определят мащабите за развитието на политиката с тях през следващите години. По думите на вицепрезидента са необходими допълнителна грижа на държавата, адекватни политики и мотивация на българските семейства и на децата да учат български език и да посещават българско училище, а по-големите ученици – да продължат.
Илияна Йотова заяви, че са необходими критерии, които реално да оценяват резултатите на училищата в силно конкурентна среда. Вицепрезидентът призова за повече общи инициативи между школата в България и зад граница. „За децата от неделните училища трябва да има възможност да опознаят родината си, да се правят културни и исторически маршрути“, посочи вицепрезидентът.
„Привърженици сме на малките, но конкретни стъпки“, изтъкна Илияна Йотова. Вицепрезидентът подчерта успеха българските евродепутати с петицията за признаване на българския език за матуритетен и изтъкна, че преговорите за двустранни споразумения продължават. Като голяма крачка напред Илияна Йотова определи новата възможност, която ще предложи Министерство на образованието и науката – кандидатстване от чужбина с изпит по български език и обща матура.
Вицепрезидентът Йотова цитира данни, според които все повече българчета, завършили средното си образование в чужбина, искат да учат в университети в България. „Затова трябва да се прави всичко възможно този интерес да се поддържа“, подчерта тя. Илияна Йотова изрази увереност, че след проведените от нея Студентски лаборатории и срещи с министри и академични ръководства много от проблемите на студентите от историческите ни диаспори ще се решат.
Вицепрезидентът призова за широка дискусия в парламентарните комисии и пленарната зала на Народното събрание по темите за българското образование зад граница и обучението на децата от български произход в България. „Необходими са дебати преди приемането на новия бюджет. Трябва да се предвидят нужните средства за тези политики, защото това е инвестиция в бъдещето“, посочи Илияна Йотова.
Според вицепрезидента държавата трябва да е по-активна при намирането на подходящи помещения за уроците на неделните училища. Илияна Йотова предложи създаването на специален фонд за тези школа, който да позволява и регламентира частно финансиране, при ясно и прозрачно изразходване на средствата. Този фонд може да бъде част от общ фонд за подпомагане на българските общности зад граница.
„Заедно с Пловдивския университет и нашите лектори в европейски университети организираме специална програма за стимулиране на млади българисти, които превръщат интереса към българската цивилизация в своя професия“, изтъкна вицепрезидентът Йотова.
Илияна Йотова акцентира и върху друга тревожна тенденция, която българската държава трябва с упоритост и постоянство да спре – в различни държави в историята на Кирило-Методиевото дело не се споменава нищо за България, книжовните школи, кирилицата.
Вицепрезидентът представи идеята за създаване на Български културен институт, който ще направи още по-успешна дейността на българските училища в чужбина. „Оптимист съм, че ще срещна разбиране в законодателната и изпълнителната власт, разговорите дотук го показват“, посочи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът съобщи пред над 120-те участници в конференцията, че с президента Румен Радев планират национален форум за българите в чужбина, посветен на националното ни единение.
СРЕЩИ НА УС НА АБУЧ ПО ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА
На 23.07.2019 г. членове на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина се срещнаха с министъра на образованието и науката – г-н Красимир Вълчев и с директора на дирекция „ОБГУМ” – г-жа Наталия Михалевска. Обсъдиха се въпроси, свързани със:
–
– Да се помисли за допълнение към Постановление № 90 на МС;
– Какво да се предприеме за привличането на повече деца и оставането им в гимназиален курс;
– Напредъкът в издаването на новите помагала за Българските училища в чужбина и участието на преподаватели в изготвянето им. МОН ще разреши закупуването им всяка година, за да остават за ползване от децата;
– Нови стъпки за поощряване на сертифицирането на знанията на учениците за владеене на ниво на българския език;
– Продължаване на усилията в Европарламента за последващ действащ етап на Петицията на АБУЧ, но вече на двустранно ниво по държави в Съвета на министрите. Поискахме среща с новите български евродепутати и г-н Вълчев обеща да организира такава среща с АБУЧ;
– Нови стъпки в САЩ за продължаване на успешните действия по признаване на Сертификата на ДЕО и в други щати, освен извоюваното вече в 10 такива;
– Стимулиране на приема по 103-то Постановление на МС и създаване на улеснения за продължаването на висшето образование на наши ученици в български ВУЗ; дали ще е възможно нашите ВУЗ-ове да се включат в Европейската мрежа на висшите училища, интегрирани програми по тази линия;
– Стимули за завръщане в България, квалификацията на учителите – целогодишно, обратната реинтеграция в България и още много други въпроси, с които ще бъдем запознати на Конференцията на АБУЧ в Пловдив.
АБУЧ постигна успехи, благодарение на съвместната си дейност с всички държавни институции, но вече е необходимо действията да се прехвърлят сериозно в следващи етапи, когато проблемите да се възприемат като ангажимент на правителството, и да се търси начин за съдействие и влияние именно на такова междудържавно ниво.
Това предизвика спонтанния въпрос от министър Красимир Вълчев, дали бихме желали да се срещнем с премиера – г-н Бойко Борисов и външния министър – г-жа Захариева. Такива бяха уговорени за следващия ден.
След срещата с министър Вълчев се срещнахме с директора на правния отдел на МОН – г-н Любомир Йосифов, за консултация по юридически въпроси, която продължи повече от час.
На 24.07.2019 г. сутринта, представители на УС на АБУЧ бяха на среща в Министерски съвет с премиера – г-н Бойко Борисов. В разговора ни, който продължи повече от час и в присъствието на двамата министри – на външните работи, г-жа Екатерина Захариева, и на образованието – г-н Вълчев, успяхме да изложим накратко постигнатото и исканията ни за по-нататъшно съдействие.
Г-н Борисов пожела да се огласи пред медиите постигнатото до момента от нашите училища и направеното за тях, и свика пресконференция, на която министър Вълчев и министър Захариева осведомиха за най-главното в постиженията, изразиха своята благодарност за всичко, което нашите училища извършват по света, специално подчертаха заслугите на нашата асоциация и публично огласиха желанието си сътрудничеството да продължи.
Д-р Ирина Владикова говори за необходимостта от обгрижване на децата в чужбина, за съхранението на националното им съзнание и ролята на училищата зад граница, за постигане на най-желаното: завръщане в Родината.
Говорителят на АБУЧ – г-жа Снежина Мечева, обяви предстоящата конференция на АБУЧ в Пловдив на 27.07.2019 г. Тя оповести, че на нея е изявил желание да се присъедини и г-н Бойко Борисов, и отправи покана до медиите също да се присъединят, за да видят на място дошлите от цял свят български учители и научат повече за дейността ни.
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
ДВАМА НАШИ УЧИТЕЛИ ПРЕМИНАХА Е-ОБУЧЕНИЕ ПО БЕ КАТО ВТОРИ
Двама учители от БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ се включиха в електронно обучение и тестиране на знанията по български език като втори.
Преподавателката ни по история и цивилизации, география и икономика Илиана Дъбова и младата ни и учителката от подготвителната група Румяна Табакова участваха в двудневния семинар на 24 и 25 юли т.г. за преподаватели от българските училища по света, организиран с подкрепата на МОН.
Лектор на занятията беше проф. Св.Халачева, директор на ДЕО(ИЧС), СУ-София.
МОН представи новата национална програма за обучение на преподаватели и училищни ръководители от българските училища в чужбина в рамките на годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина /АБУЧ/ в град Пловдив.
С програмата на МОН „Роден език и култура зад граница”, Постановление 334 и Постановление 90 на Министерския съвет обучението по български език, история и география на България в чужбина вече е част от образователната система на България.