Етикет: празници

На девети май отбелязваме Деня на Европа и края на Втората световна война. Той се отбелязва всяка година като символ на стремежа към единство, мир и просперитет сред европейските страни. На този ден се отбелязва годишнината от историческата Декларация на френския външен министър Роберт Шуман, в която се излага неговата идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която би направила войната между европейските народи немислима. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз. През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз на заседание в Милано решават 9 май да бъде честван …

На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и българската армия. Народна песен съвсем точно определя отношението на българите към празника : „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“, а причината Гергьовден да е един от най-обичаните празници е, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е и причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“. Според народните вярвания Свети Георги …

Цветница е един от любимите пролетни празници на българите. По-известна е още като Връбница и се празнува в неделята, непосредствено след Лазарова събота и преди Възкресение (Великден). На Цветница се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените цветя и клонки, носят се през целия ден и след като се занасят вкъщи, се поставят най-често при иконата в дома или на други ключови места. Цветница е вторият празник през Великия пост, редом с Благовещение, на който църквата разрешава да се яде риба. Тя може да е пържена или печена, а …

Днес празнуваме Лазаровден. В предпоследната събота преди Великден Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български. Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година в зависимост от деня, в който ще се отбележи Възкресение Христово. Още за традииците и обичаите на празника – тук

 „Наистина има рай на тази земя – рай, който обитаваме, когато четем хубава книга“, казва Кристофър Морли. През 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за Международен ден на книгата и авторското право. Датата е избрана не случайно. На 23 април са се родили и/или починали големи писатели като Уилиям Шекспир, Мигел де Сервантес и Владимир Набоков. Вероятно идеята за отбелязването на подобен празник е вдъхновена и от каталунската традиция на 23 април, когато се почита Сант Жорди, да се подарява книга. Подаряването на рози на жените датира от XV век. Легендата разказва, че докато Свети Жорджи е спасявал принцесата от …

Днес е 1 април – ден на шегата, закачката, лъжата. Този ден се отбелязва в различни страни по света и макар че не е официален празник,  е спечелил широка популярност. На 1 април много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед на самия ден. „Сечко сече, Марта влече, Април кожи продава” – казват старите хора за пролетните …

Днес празнуваме Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва като ден,  в който християните почитат майката и грижата й към децата. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец. В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и …

Астрономическата пролет настъпи на 20 март в 5,06 часа българско време. Това е денят на пролетното равноденствие. В българската култура празникът се чества като ден, в който земята се събужда от зимен сън. За предвестник на сезона се смята кокичето, което първо си пробива път, още преди да се е стопил снегът.  На първа пролет денят и нощта са с еднаква продължителност. В древността се смятало, че на този ден богът Слънце се венчава за богинята на пролетта. В миналото българите преди своето покръстване са празнували в деня на пролетното равноденствие празника Масленица, а след приемането на християнството той се …

Днес е Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.  Празникът се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. В понеделника след Сирни Заговезни започва Великият пост. На Сирни Заговезни се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. В …

На първи март празнуваме Баба Марта – един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция. На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Още за легендите и обичаите – четете тук