Петокласничката от БНУ „Св.св. Кирил и Методий” в Барселона убеди каталунски съученици да издадат заедно книжка с разкази и да я продават, за да подпомогнат с пари училищни инициативи.
Идеята на Йоана Тернянова, която написва шест от събраните разкази в „Contes, històries y una mica més“ се радва на неочакван успех в каталунското училище и обира искрените овации на нейните връстници и учители. За разлика от българското училище, тази година Йоана ще завърши шести клас в каталунското и е в края на началния курс в Испания.
Текстовете и илюстрациите в симпатичната книжка от 30 страници са създадени от Малките Писатели (Els Petits Escriptors). Половината творби са на на каталонски, а другата- на испански език.
„Contes, històries y una mica més“ е по детски наивна, но е напълно автентична и е написана с прости думички”, споделя майката на Йоана – Ренета Тернянова. За нея те докосват със своите чисти и искрени чувства и разплакват, разсмиват и отвеждат със светлинна скорост в света на децата.
Идеята хрумва на Йоана по време на наложените ограничения от Ковид пандемията, когато децата от нейния клас са отчаяни как да поддържат благородната мисия в училище.
Всяко лято, преди да се разделят в края на учебната година, децата ходят на специални екскурзии, като сами събират парите за пътешествията. За целта шестокласниците един път месечно организират в училищния двор благотворителни инициативи. Освен продажба на закуски за малките ученици и техните родители, отпечатват календари със свои рисунки или пък продават рози и стари книги за традиционния празник на Св.Георги (Sant Jordi) в Калуния.
В търсенето на изход Йоана си спомня думите на свои учители, Оказва се, че Светослав Томов, който води онлайн курса по творческо писане на Йоана и училищният ръководител на българското школо в Барселона Стоянка Колева й подхвърлят една и съща идея – да издаде книжка! Българчето събира съмишленици и не след дълго време на бял свят се появява „Contes, històries y una mica més“ на малките писатели.
Още за талантливата Йоана четете в „Нашите талантливи деца”
Ето един от разказите на талантливото ни момиче.
***
Love story или защо принтерите изведнъж спират да принтят
Имало едно време едно малко дете на име Джоро. То било на 9 години и… Офф! Какво говоря?! В днешната история не е толкова важен Джоро, а госпожица Прити. Тя беше домашен принтер, на който само бяха отпечатвали някакви домашни работи, документи, рецепти и скучни текстове. Един ден на Джоро му потрябва за училище цветна снимка на мотор. Изтича при принтера, изпринти я и излезе от стаята, забравяйки листа. Госпожица Прити се загледа възхитена в снимката. Тя изобщо не очакваше, че е способна да пресъздаде такъв шедьовър. Докато се наслаждаваше на снимката, Джоро влезе в стаята, грабна листа със снимката и ги отнесе в неговата стая.
През нощта госпожица Прити се събуди от Роби, който чистеше цялата къща. Роби беше ново поколение прахосмукачки. Той чистеше с високо вдигната четка, защото беше горд, че прабаба му беше снимана в клип на Фреди Меркюри. Госпожица Прити внезапно го попита:
– Ох, Роби, скъпи мой приятелю, може ли да те помоля за една много малка услуга?
– Разбира се, щом е малка! – отговори Роби.
– Супер! – каза госпожица Прити и скочи на секундата върху Роби. За малко да му секне дънната платка….
– Ако може да ме заведеш в стаята на Джоро!
И така Роби заведе госпожица Прити при снимката, но….. снимката беше променена! Моторът беше изчезнал от нея!
Точно в този миг госпожица Прити чу един глас, който идваше отзад, откъм гърба й. Обърна се рязко и не можа да повярва на очите си! Моторът от снимката!
– Как се казваш? – попита той, бръмчейки с леко прегракнал глас.
– Казвам се Прити… госпожица Прити.
– А аз се казвам господин Рапидисимус. Искаш ли да те повозя?
– Разбира се! – отговори госпожица Прити и се опита с максимална елегантност да скочи върху него, колкото и да й беше трудно.
Роби си отдъхна с облекчение гледайки със състрадание сплесканите гуми на Рапидисимус, докато двамата с Прити се отдалечаваха в своята нощна разходка. По пътя госпожица Прити започна да принти всичко което виждаше и я впечетляваше. Може да се каже, че почти не си затвори устата през цялото време. На сутринта се върнаха и моторът изморен си полегна в снимката. Все пак госпожица Прити не беше от най-леките, но пък си тежеше на мястото.
Преди Джоро да отиде на училище, се сети, че не си беше изпринтил едно от домашните. Бързо хукна към компютъра и натисна бутона за принтене. Нищо не се получи. Опита пак и пак. Провери чекмеджето на принтера за листа и с изненада видя, че то беше празно.. Зареди го ядосан, тъй като предния ден го беше оставил доста пълно… Пак натисна бутона за принтене. Никакъв резултат! Прити мълчеше безмълвно, само в засрамения й, леко трепкащ поглед се четеше „Сменете тонера“…
Пълен кошмар!
Джоро просто побесня, но нямаше друга опция: трябваше да отиде на училище без домашно.
Йоана ТЕРНЯНОВА