Българският народен /фолклорен, традиционен/ календар е богат на празници, ритуали, обреди и обичаи. Да ги знаем и съхраняваме като част от родните традиции в чужбина, е част от мисията на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона и филиала му в град Мойет дел Вайес.
За фолклорния модел на света, неизчерпаемата съкровищница на българското народно творчество, за делниците и празниците на нашата Родина започваме да учим още в пети клас. Заедно с всички ученици от 1-12 клас си припомняме традициите за словото и хляба на празничната трапеза в българския дом на Коледа и Великден.
На тази страница се опитваме да съберем всичко най-важно от българския празничен календар, достатъчно наситен с дати и събития.
1 януари – Васильовден е, сурвакарите обикалят за здраве
На 1 януари православната църква прославя свети Василий Велики – Васильовден.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Сурвакането е продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.
Традиционната баница – късметите
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се прави от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. В баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната трапеза – богата и блажна
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
Гаданията
Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди на пролет, тъй като това се счита за добър знак.
На 1 януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет. В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.
Новогодишната трапеса също като тази на Бъзни вечер не се вдига до сутринта. На 1 януари не се работи, жените не мият и не перат. Не шият.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
5 януари: На Попова Коледа пропъждаме „мръсните” дни
На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът се нарича още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
Кръщаването на водата
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
Традиции и обичаи
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Те се придружават подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
6 януари – Отбелязваме Йордановден и Богоявление
На шести януари в цяла България се празнува един от най-почитаните християнски празници – Богоявление, познат още като Йордановден или Мъжки Водици.
Йордановден е свързан с представата за кръстената вода и пречистващата й сила и е последният от т.н. „Мръсни дни”.
Празникът символизира кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан. В деня преди него, на 5-и януари, както и на самото Богоявление на 6-и се извършва т. нар. Велик водосвет.
Християните се отнасят с голямо почитание към светата богоявленска вода. В християнската традиция тя е една от най-силните, най-мощните оръжия в борбата със силите на злото. Затова след празника всеки християнин отнася в дома си шишенце със светена йорданска вода и го освещава с нея.
Според народните вярвания в нощта срещу празника водата спира за един кратък миг своя ход, за да се пречисти и по този начин да придобие могъща целителна сила. Затова съществува и вярването, че тя може да помогне на болни и немощни хора.
Поверието гласи още, че в нощта срещу Богоявление небето се отваря и Господ чува молитвите на всеки, който искрено се помоли.
В България празникът се отбелязва с голяма тържественост във всички храмове. След литургията свещеникът повежда енорията си към близкия извор или водоем, освещава го и хвърля в него кръста. Независимо колко са ниски температурите, мъже и млади момчета се хвърлят в студените води, за да извадят кръста.
Според поверието, ако кръстът замръзне, годината ще бъде добра и плодородна, а християните ще бъдат здрави.
На Богоявленската трапеза се слагат предимно постни блюда, но забрана за месо няма, така че и то е възможно да присъства. Задължително е да има прясна пита от бяло и просено или царевично брашно, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, жито и вино.
Имен ден празнуватЙордан, Йорданка, Данчо, Данка, Богдан, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара.
7 януари – на Ивановден обредното къпане продължава
На 7 януари православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.
Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син.
Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Обреди и обичаи
В България обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера.
Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и имениците.
В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
Трапезата
Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.
Имен ден празнуват днес Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона.
16 януари – Празнуваме Антоновден за предпазване от болести
Православната църква почита паметта на Св. Антоний Велики. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
В българската народна традиция се вярва, че всички болести се събират на Антоновден. Затова празникът се отбелязва задължително, за да се предпазим от болести. Празникът е свързан с вярването, че свети Антоний е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракса) и изобщо на болестите. Във фолклорната традиция всички тези напасти се наричат „лелички“, „сладки и медени“, оттук и другото име на празника – Лелинден.
Легендата
Свети Антоний Велики е роден около 251 г. в египетско заможно семейство. На 20-годишна възраст свети Антоний Велики останал сирак и наследил грижите за сестра си и голямо богатство. След като чува в храма евангелския текст, в който Христос казва на богатия младеж „едно не ти достига, за да си спасиш душата – раздай имота си, па ела след мене“, той раздава своето имущество и започва отшелнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята.
Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година – на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В българската народна традиция се вярва, че всички болести се събират на Антоновден. Затова празникът се отбелязва задължително, за да се предпазим от болести. Празникът е свързан с вярването, че свети Антоний е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракса) и изобщо на болестите. Във фолклорната традиция всички тези напасти се наричат „лелички“, „сладки и медени“, оттук и другото име на празника – Лелинден.
Трапезата
На този ден се приготвят содени питки, намазани с мед, които се раздават на роднини, съседи и близки за здраве. Задължително питките трябва да се надупчат с вилица, за да не се „надупчат“ децата с шарка. Със сладката медена питка трябва да се умилостиви чумата, която обича сладкото. Една от питките трябва да се остави на тавана и се нарича за „белята, лелята“, така в някои райони наричат чумата.
На този празник се мързелува. Който подхване някаква работа, ще боледува цяла година. Колкото повече човек си почива и си угажда в деня на светеца, толкова по-здрав ще бъде.
Имен ден имат Антон, Андон, Дончо, Антония, Антоанета, Донка.
18 януари: Атанасовден е, зимата си отива
Днес почитаме Свети Атанасий Велики, който е роден през 295 г. в Александрия.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и „Среди зима“. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си Зимо, идвай Лято!“.
Свети Атанасий се смята за брат на Св. Антон. Двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“. Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят.
Характерна е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото хората проверявали запасите си от храна и дърва на Атанасовден, за да знаят ще стигнат ли до пролетта. Ако нямали, се запасявали. Казвали, че след тази дата денят нараства „колкото скача тригодишен елен“.
българските народни вярвания Св. Атанасий е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.
Обреди и обичаи
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
В някои райони на страната моми и ергени са излизали на поляните, връзвали са люлки, пеели са и са играели хора.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът, за да излекува тежка болест или страшно премеждие. Празникът се свързва и с ритуала „побратимяване“, който се изпълнява и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден – не плетат, не предат и не готвят боб.
Имен ден празнуват: Атанас, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.
21 януари – Отбелязваме Бабинден
Бабинден е женски празник, на който на 21 януари се почитат бабите – жените, които помагат при раждане, и които в миналото са изпълнявали ролята на акушерки. Празнува се и за здравето на малките деца и родилките, и за предпазване от бабици – болест по кърмачетата (стомашно разстройство).
Вечерта срещу празника или рано сутринта на самия ден бабите акушерки посещават домовете на невестите, на които са бабували, т. е. помагали са им да родят. Бабата носи китка здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Тя окъпва своето бабинче (детето, което е изродила), намазва челцето му с мед и залепва на него от просото и вълната. След това го благославя с думите: да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се роиш като пчели по пчелишник. За Бабинден бабата акушерка изплита на всяко дете чифт бели чорапки с вплетен в тях червен конец и пожелава да ги скъса със здраве. На новородените бебета дарява и елече.
Рано сутринта на Бабинден, още в тъмни зори, всяка булка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир. Майките бързат да посетят бабата и да й „полеят” да се измие, защото от стари времена се вярва, че която първа направи това, нейните деца ще са живи и здрави. Жената целува ръка на бабата, закичва я с китката, дарява я с пешкира и й полива да си измие ритуално ръцете. Тя пуска сапуна отвисоко „за да върви напред детето”, а бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете й, за да се хлъзнат децата, т.е. да се раждат леко. Това се извършва под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника. След поливането жените даряват бабата с риза, чорапи и й дават да пийне ракия и вино. Тя от своя страна завързва на дясната ръчичка на децата, които е изродила, червен и бял конец със сребърна пара и ги дарява с ризки и чорапки.
На обяд всички жени се събират в дома на бабата на весело и буйно пиршество около богата трапеза, на която има млечна баница, краваи, майките са донесли варена кокошка, свинско с праз, сарми с месо, бъклица вино и ракия. Прави се байрак от жилав прът и на него закачат пешкир. На трапезата се изпълнява интересен обичай – нареждат краваите на висок куп, а бабата се крие зад него с пожелание догодина хич да не се вижда, т. е. да се родят много деца. Тя прекадява трапезата, кади с керемида и под полите на жените, за да раждат повече деца. Бабата окача около врата си наниз от червени чушки, жените пеят песни, разиграват се сценки, придружени с подмятания със символичен сексуален смисъл.
След шумното и весело угощение често към празненство се присъединяват и мъжете. Тогава настъпва един от най-важните моменти от празника, извършването на обреда, познат в цялата страна като влечугане на бабите. Изнасят бабата навън на ръце, а там две жени се впрягат в двуколка, украсена с нанизи от сушени червени чушки, пуканки и кълчища, и така отвеждат бабата на близката чешма или река за ритуално окъпване. Водата е символ на очистване, на нов период. По пътя шумната дружина продължава веселието. Всеки срещнат мъж е обект на шеги от страна на жените – щипят го, свалят му калпака, дърпат му потурите и искат откуп, за да му ги върнат, който най-често е почерпка с вино и ракия.
На Бабинден на жените са позволени всякакви волности. Вечерта веселбата продължава на селския мегдан с песни, свирня и кръшно хоро, което води бабата акушерка. На гърба й поставят цедилка с бебе, а в ръката си размахва хурка, на която е закачена детска ризка, синчец и чесън.
В периода на социализма християнската традиция и смисълът на религиозни празници и традиционните обичаи бе отнета, те бяха „обновени”, като им бе придадено ново съдържание. Така през 1951 г. Бабинден, по „стар” стил 21 януари, бе обявен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите. На този ден до днес почитаме всички лекари и специалисти, които помагат да се появи на света новият живот. Днес, когато времето на бабите акушерки е отминало, Бабинден е лишен от много от обредите си, но продължава да се празнува от по-възрастните, предимно в малки градове и села, и отново е свързан с много смях и веселие. Той се представя и от самодейни групи, както и на сцената на фолклорни фестивали.
14 февруари – Празнуваме Трифон Зарезан и началото на пролетните празници
Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани народни празници. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Почита се на 14 февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден.
В българския народен календар Свети Трифон се приема за покровител на лозята, виното и вегитацията. Иконописците го изобразяват най-често с лозарски косер в ръка. Народният празник Трифон Зарезан е един от най-буйните и жизнерадостни народни празници. С него започва пролетно-лятното полугодие – той е първият пролетен празник според традицията на българина, свързан със събуждането на умиращите и отново възкръсващи природни сили.
Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките. В основата на празника се крие древният култ към Дионис – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.
Традиции и обичаи
Обичаите и обредите на Трифон Зарезан са свързани гадания за времето през годината, както и редица вярвания. Ако се спазват, ще има общо благоденствие и благополучие. Със символично зарязване на лозята на Трифоновден се поставя началото на лозарската нова година
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. В празника вземат участие предимно женени мъже и много рядко ергени и млади момчета. Събират се обикновено на групи от по 5–6 човека, съседи по лозя или близки роднини, като водят със себе си и свирач.
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд. Приготвя също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле, месо, луканка, туршия, баница, тутманик и др. Всичко това, увито в чисти месали, заедно с бъклица хубаво вино, а някъде и шише със светена вода, стопанката слага в нова вълнена торба, с която изпраща мъжа си на лозето. Там всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев, прекръства се три пъти тържествено и с косер отрязва от три главини (кютюка) по три и повече пръчки. После полива мястото с червено вино и благославя за плодородие и берекет:(„Колкото капки, толкоз коли грозде!“ ). На места ръсят главините със светена вода от трифонденския водосвет.
В българската народна култура празникът Трифон Зарезан се явява първоначално тясно свързан с лозарството, а в по-късно време преминава и върху градинарството и овощарството. В районите, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на Св. Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дърветата, които не дават плод. Преди изгрев слънце стопанинът, заедно със свой съсед или приятел, отива с брадва при яловите дървета. Там той замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката, а съседът го спира с молба да я пощади и с обещанието, че дървото ще роди плод през годината.
Празникът е повод навсякъде млади и стари да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие. От стари времена са останали наздравиците, задължително съпътствани с неизменната благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“
Поверия и забрани
На Трифоновден, както и при редица други народни празници, по разни белези се гадае за времето през годината, за плодородие и за щастие.
Вярва се, че ако на този ден вали сняг, пчелите ще дадат много мед. Ако духа топъл вятър и времето е сухо, означава,че ще има богата реколта от боб през годината.
Гадае се и по въглени от домашното огнище, оставени зад вратата. Ако са станали на пепел – това означава плодородие.
В деня преди Трифоновден задължително се почистват комините, за да не падне реса на лозята.
Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът.
Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари – цяла година ще даваш, а ако вземеш – цяла година ще вземаш.
В народната митология битува поверието, че Трифон Зарезан е „аталия“ ден, т.е.лош ден. Затова на този ден жените не работят къщна работа – не перат, не тъкат, не шият, не плетат, а също и не се докосват до остри сечива, напр. да режат месо Особено стриктно спазват тези забрани бременните, за да не родят дете с кусур.
Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Трифо, Тричко, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо и др.
1 март – Честита Баба Марта!
На 1 март празнуваме Баба Марта – един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция.
На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Легенди за мартеницата
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Този езически обичай се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния.
Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Интересни обичаи
На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало.
Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг.
Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден.
Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче.
А ако искат да се избавят от всяко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.
И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.
17 март – Сирни Заговезни, искаме и даваме прошка!
Днес е Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. В понеделника след Сирни Заговезни започва Великият пост.
На Сирни Заговезни се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.
Обичаи
Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Много популярен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия“, и „кукерска булка“ или „баба“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 48 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване“.
За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен.
Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
Празнуваме Тодоровден, честито на всички именици!
Българската православна църква почита днес църковния празник Тодоровден, който се отбелязва винаги в първата събота на Великия или Великденския пост. Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано.
Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.
Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички българи конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.
Имен ден празнуват днес Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
25 март – Благовещение: почитаме майката и грижата ѝ за децата, идва пролетта
Днес празнуваме Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва като ден, в който християните почитат майката и грижата й към децата. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата.
Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.
В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.
Кукувден
В някои райони на България празникът Благовещение е известен и като „Кукувден“. Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още „Кукувден“.
Обредните песни, които се изпълняват на този ден, съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Затова всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й.
Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата, и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.
Обичаите на Благовещение
В навечерието на Благовещение е задължително да се почистят селските дворове и да се палят обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.
Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите. Един от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но страда, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак – китки и венци.
Чрез обредните песни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този начин песните за Благовещение изразяват любовните задявки и надеждата за плодородие през новия сезон.
Поверия с магически смисъл
Народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите – митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. „Злосторникът“ бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот.
Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.
Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди.
Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети (или обикаля двора със запалени факли), изричайки заклинания: „Бягайте змии и гущери, че иде Благовец“. В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди „благо жито“. Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.
Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух.
Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
Много родители избират празника, за да пробият ушите на малките си момиченца, тъй като се вярва, че няма да ги боли.
Имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина.
16 април – Честваме Лазаровден, празник на здравето, любовта и плодородието
На 16 април т.г. празнуваме Лазаровден. В предпоследната събота преди Великден Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български.
Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година в зависимост от деня, в който ще се отбележи Възкресение Христово.
Поверия, традиции и обичаи на Лазаровден
На Лазаровден подрастващите девойки вече официално се считат за „моми за женене“. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на момичетата е разрешено да „либят либовник“ и да се омъжат, иначе казано – на Лазаровден девойките започват да живеят в света на жените.
По стари български традиции и обичаи подготовката за Лазаровден започва рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Още в ранната утрин момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото, пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги „разтърсят за хаир“. В Кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: „Ой, Лазаре, Лазаре…“
В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.
С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…“
Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това, с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.
С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, според което девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било „лошаво“. Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила, настигнала майка си и татко си, без да им разкаже нищо за това, което се е случило.
След като съборът приключил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея. След време обаче й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но за нещастие, докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Когато чула песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От отчаяние, че приятелките й ще я видят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли „буенец“, а девойките, които го изпълняват – „лазарки“.
През неделния ден, на Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „кукли“ и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея, но и да разберат дали скоро ще има сватба. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината.
Този обичай се нарича „кумичане“ и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
17 април – Празнуваме Цветница, седмица преди Великден
Цветница е един от любимите пролетни празници на българите. По-известна е още като Връбница и се празнува в неделята, непосредствено след Лазарова Събота и преди Възкресение (Великден).
На Цветница се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените цветя и клонки, носят се през целия ден и след като се занасят вкъщи, се поставят най-често при иконата в дома или на други ключови места.
Цветница е вторият празник през Великия пост, редом с Благовещение, на който църквата разрешава да се яде риба. Тя може да е пържена или печена, а в някои райони я приготвят с ориз и се нарича тавалък.
Митология и обичаи
Макар и свързан с конкретно религиозно събитие, Връбница се празнува от хората повече като цветя, пролетен празник, който природата и светът празнуват своето Ново раждане. Това е ден на младостта, на цветята и на събуждащата се природа за нов живот. С този празник е свързан и митологичен образ на Змея – същество, което също като Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят. Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления – гръмотевици, дъжд, град. Следователно пролетта и празникът могат да бъдат по-добри от Змеят и разрушителната сила във времето, за да се омилостивят, чрез различни магически ритуали, специални песни. На Цветница се счита, че момите трябва задължително да се предпазват от Змея – счита се, че само мома, която е влязла в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушаване и гибелна змейова любов. Предпазени са и момите, влизащи в посвететелските ритуали на Лазаровден.
Ритуалите на Цветница
На Цветница се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените цветя и клонки, носят се през целия ден и след като се занасят вкъщи, се поставят най-често при иконата в дома или на други ключови места.
В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони, но всички те са свързани с вярването в целебната им сила. При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват. Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“.
Повсеместен е обичаят на Връбница лазарките да правят т.нар. Кумичене с върбови клони.
Осветените на Цветница върбови клончета се пазят на иконата/кандилото цяла година – до следващия празник. Когато донесат нови клончета, изгарят старите, хвърлят ги в градината на чисто място или ги закачват на клоните на плодно дръвче, а в някои села ги слагат в храната на добитъка.
Обичаят Кумичене – какво представлява?
Рано сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки, венци и малко хлебче. Това хлебче се нарича „кукла“ – понеже е с формата на дете. Момите се нареждат до брега и пускат по течението китките или част от „куклата“, като следят чия китка или хляб ще излезе най-напред. Тази, чиято китка или парче хляб са първи –тя се обявява за „кумица“, най-главната. Преди да пуснат китките и хляба във водата, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змея, от неговата опасна и златна любов. След това се връзват люлки, като първа се люлее кумицата, а след всички поредни. Празненството завършва на гости в кумицата, където се поднася последната храна.
В Софийско кума се избира, като лазарките теглят чоп. В някои села се поставя върху дървена бухалка за пране на дрехите толкова залци, колкото са лазарките и ги пускат в течение – момата, чиито залък стигне най-далеч, става кума След това всички отиват в дома й, като по пътя на кумата шета (играе), а останалите пеят: „Напред, напред, кумице, Лазаре!“. В дома на кумата разделят получените при лазаруването на дарове, след което се дават на обща трапеза. В района на Добруджа кумиченето се изпълнява не за да се избере кума на лазарките, а за да се види коя мома първа ще се омъжи първа, респективно втора и т.н. до края на годината според това чий венец отплува най-далеч.
Поддържането на лозета не бива да се прави на Връбница, тъй като се смята, че лозите нямат допълнителен плод.
За цветята на Цветница
В християнството на цветята често символизират определен светец, самия Исус Христос или новопокръстените във вярата.
Цветето е много древен символ на пролетта, младостта, растенията и красотата. Българските народни песни възпяват различни цветя – трендафила, босилека, ружата, здравеца, божура и др. Някои от цветята се наричат „лековити“, други – „момински“. Според народните вярвания невенът, божурът и игликата предпазват от „лоши очи“, от уроки, от самовили. Здравецът се използва във всякакви ритуали – благодарение на своята вечна зеленина. Народът е определил и ралични „магьоснически цветя“ – това са росенът, перуниката, тинтявата, омайничето и др. Придобиват се различни свойства и силиций, а споменът за тях говори за някогашните вярвания за одушевяване на растенията.
Трапеза
Тъй като Цветница е първият ден след великия пост, денят позволява да се яде риба. На трапезата също така трябва да присъстват салата от сезонни селенчуци, картофи, ориз, фасул или пълнени чушки, но постни.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър – другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
6 май – Празнуваме Гергьовден
На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и българската армия.
Народна песен съвсем точно определя отношението на българите към празника : „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“, а причината Гергьовден да е един от най-обичаните празници е, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е и причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“.
Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Свети Георги Победоносец
Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство, той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан.
Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява идеалния войн, покровител на войската, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията – светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон. Именно заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и българската армия.
Образът на светията съдържа в себе си много вдъхновение и сила. Преданията разказват, че след едно от многобройните си сражения Свети Георги попада в село на езичници, където среща царската дъщеря, която плачела до езерото. Девойката щяла да бъде дадена като жертва в името на Бога, който селяните почитали – огромен страшен змей.
Свети Георги не е просто войнът, спасил девойката. Той успял да убеди царя – нейният баща, да приеме християнската вяра заедно с всички жители на селото. И тъй като езичниците не повярвали във вярата на светията, те пожелали първо да се уверят в нейната сила. Свети Георги се помолил на Бог и влязъл в битка със страховития змей. Легендите разказват, че от корема на чудовището излезли всички изядени от него преди това моми.
След като видели победата на война, царят и целият му народ приели християнската вяра. Свети Георги получава прозвището „Победоносец“ заради безбройните си победи и най-вече заради мъжеството и увереността, които показал, побеждавайки чудовището.Подвизите на смелия юнак се носели от уста на уста дълго време.
Но към образа на този храбър светия трябва да добавим и този на покровител на стадата. Именно заради това традицията повелява на този ден да се коли агне и да се берат билки.
Традиции и обичаи
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
„Задояването на овцата“, която първа се е сдобила с агънце през годината, също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същият се поставя и на вратата на кошарата. Задояването се извършва от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива друга млада жена, за да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
По стара българска традиция първото мъжко агне, родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Преди това му се дава зелена тревичка, за да има храна за животните и близва сол, за да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, за да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, за да не секва берекета в къщата.
На Гергьовден се приготвя и обреден хляб, който се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудният от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.
В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е „повито с блага роса“. В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особено целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в „лява вода“ – мястото, на което реките завиват наляво.
На Гергьовден се изпълняват и обреди за прогонване на злите сили
Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма – чесън, коприва, къпина или глог.
На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо.
15 юли – Започнаха юлските горещници, какви са народните вярвания?
От 15 юли по българския народен календар започнаха юлските горещници, които продължават 3 дни до 17 юли. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Затова и се празнуват от хората, в чиито професии се използва огън.
Съществува вярване, че който по време на Горещниците се окъпе в лековити води, не се разболява през годината.
Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чур̀та (Чюрука) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота. Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слиза от небето. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник.
През Горещниците не се работи нито на нивата, нито у дома, не се ходи пеша, не се пече хляб, за да се опази трудът от огнени стихии и градушки, гласят народните поверия.
В някои райони на страната вечерта на 15 юли се гаси огънят от всички огнища с цел да се предпазят хората и техният имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник 17 юли. Това е съпроводено със специален обред- в центъра на селото се пали общ огън, наречен нов, жив или млад, от който всяко домакинство подновява този в своето огнище.
При повечето празници от българския народен календар се извършва и ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията, които се извършват през тези дни, разпространени в отделни райони, са свързани с времето. Според народно вярване, спрямо това кой от трите дни е по-горещ и кой по-хладен, предвиждали какви ще бъдат първите месеци на следващата година. Първият горещняк отговаря на януари, вторият – на февруари, а третият – на март. Когато през дадения ден е топло, то тогава през наречения месец времето ще е хубаво и меко, без големи студове. Но ако е хладно, то тогава и даденият месец ще бъде студен и с виелици.
Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.
15 август – почитаме Голяма Богородица
На 15 август почитаме Успение Богородично – един от 12-те големи християнски празници, на който и православни, и католици почитат Пресветата Дева Мария като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище.
Един от най-тачените празници в целия християнски свят, посветени на Божията майка е известен в България. Празникът се почита особено от жените, тъй като Божията майка се смята за закрилница на майчинството – роля, която ѝ е отредена от Иисус Христос при разпъването му на кръста, когато Божията майка става майка на целия свят.
Празникът Успение Богородично е познат у нас и под други названия, но те са характерни само за определени райони – напр. в Средните Родопи го наричат Голяма чьорква, а в Пловдивско – Стара Богородица.
В българската традиция Голяма Богородица е един от най-обичаните празници сред жените, тъй като Божията майка се смята за закрилница на майчинството, семейството и децата. Тези вярвания определят и обичаите на този ден. Навсякъде, където има храмове, посветени на Божията майка, те се посещават от болни и страдащи хора, от съпрузи, които не могат да имат деца.
Народната традиция повелява да се носи дар на тези храмове, който се оставя пред Богородичните икони. Обичайно е в такива случаи свещеникът да чете и молитва за чадородие.
Популярен е обичаят на Голяма Богородица в храма да се носят плодове (диня, пъпеш, грозде), мед и/или специално приготвен хляб, тъй като се вярва, че Божията майка живеела скромно и аскетично, била постница. Донесените неща се благославят от свещеника със специална молитва след литургията, а после жените ги раздават – както за душите на починалите, така и за здраве и благополучие в семейството. Често богородичният хляб се замесва с ново брашно – т.е. онова, което е добито от тазгодишната реколта.
В някои райони Голяма Богородица е денят на който се берат първите плодове от бостана или от лозето, освещават се в храма и след това се раздават – едва след това може да се ядат и от семейството, което ги отглежда.
В селищата, където на този ден за първи път от кошерите се вади от новият мед, както другаде това става на празника на св. Прокопий, има обичай той да се дарява за нуждите на храма – вярва се, че който подари повече мед, пчелите му ще се роят повече и кошерите му ще бъдат повече пълни с мед.
В тези райони Пресвета Богородица се почита и като покровителка на пчеларите, защото според народните предания също някога била пчеларка. В Странджанско е спазвана забрана жени в менструален цикъл или родилки до 40 ден да се черкуват на този празник и те не раздават „за здраве“.
В районите, където е било развито животновъдството, според старата традиция на Голяма Богородица стопанките правят и по един хляб, подобно на този на Власовден, който раздават за здравето на едрия добитък (волове, крави, биволи).
Повсеместен е обичаят на Голяма Богородица да се устройват общоселищни курбани. Често на празника отделни семейства организират и курбан за къщата, обречен за здраве и живот. Понякога това е вторият семен курбан след този на Гергьовден. На тези трапези, спазвалите Богородичния пост отговяват с месо. В селищата, където няма курбани на този празник, отговяват с варена или печена кокошка или петел.
На днешната дата имен ден празнуват всички, носещи имената Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава, Мариам, Мика, Мара, Маша, Мариан, Панайот.
14 октомври – Петковден е, свършва есента
На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
Традиции и обичаи
След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.
Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден , ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
На Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още „вълче или вампирско погано“ представляват граница между старата и новата година.
На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
Празнична трапеза
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева
26 октомври – Празнуваме Димитровден! Зимата чука на вратата
На 26 октомври празнуваме Димитровден! Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.
Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.
Легендата за Св. Димитър
Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи:
„Георги носи лято, Димитър – зима“
Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.
След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.
Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир.
Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Обреди и обичаи
Димитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.
На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго.
/По материали от Интернет/
27 октомври – Почитаме Св. Нестор и отбелязваме Мишкин ден
На 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка. В народните обичаи обаче след Димитровден, 27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).
Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.
Междувременно император Максимиан устройвал гладиаторски игри, в които прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан, Максимиан заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
Мишкин ден в народните обичаи идва от една легенда. Според нея, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий, оттам изскочили за първи път мишките. Друга притча пък казва, че мишките се пръкнали на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.
Традиции и обичаи
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите, в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че шие устата и очите на мишките.
Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.
Мишкина сватба
На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.
Имен ден празнува Нестор.
8 ноември – Честваме Архангеловден, много именици слагат трапезата
Архангеловден е един от най-големите празници в православния календар, честващ съборното единство на ангелските чинове. Той винаги се отбелязва на 8 ноември и е предшестван от Архангеловата задушница.
В българските вярвания Архангел Михаил олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Той е състрадателен и справедлив. Смята се, че е глух, за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвият си отива с усмивка, значи Архангел Михаил му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.
След като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, я отвеждал в отвъдното. Там го чакал Свети Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.
Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на живота става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговият ред да го навести. Ето и 10-те най- разпространени традиции, свързани с този празник.
Архангелова Задушница
Съботният ден преди празника на Архангел Михаил е голямата Архангелова задушница – една от трите големи задушници през годината. Наричат я още войнишка, защото тогава се отдава почит на всички, загинали във войните. Ходи се на гробища и освен варено жито на гроба се носи от всеки плод, зреещ през сезона, и от всяка празнична храна. Вярва се, че душите на починалите слизат тогава от небето и търсят новия плод, роден тази година. Носят се и много цветя, защото те символизират добродетелите, запалената свещ – духа, житото – надеждата за възкресение, виното – пречистената кръв, а тамянът – молитвата за прошка.
Трапезата
Празникът се чества с празнична трапеза, както и с курбани, родови и семейни служби, събори и общоселски празници. Пекат се специални обредни хлябове, наричани рангеловски хлябове, които са идентични с традиционните хлябове за погребение в двете си разновидности – боговица и рангелово блюдо. На трапезата се поднасят ябълки, круши, мушмули и други сезонни плодове, готви се гювеч с овнешко или пилешко месо, сервира се пастърма и червено вино. Всички трябва да се нахранят, за да са сити и близките покойници.
Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст, обръщайки се към Свети Архангел, Свети Никола и всички светци с молитвата: “Помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!” След това хлябът се доначупва и се подава по парче на всеки, а човек трябва да го вземе с две ръце.
Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, фасул, варено жито и червено вино, което се сипва от пръстена паница, докато домакинята го събира с шепи и разпръсква из къщата за берекет, подобно на прикадяването. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян.
По традиция на Архангеловден българите правят курбан. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани „Рангелов“ или „Господьов хляб“, „Боговица“, „Света Петка“, „Рангелово блюдо“.
Обичаи
По време на винения ритуал за берекет, домакинята на къщата изрича думите: “Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!”
Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
Архангеловден е един от най-големите празници в православния календар, честващ съборното единство на ангелските чинове. Той винаги се отбелязва на 8 ноември и е предшестван от Архангеловата задушница.
В българските вярвания Архангел Михаил олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Той е състрадателен и справедлив. Смята се, че е глух, за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвият си отива с усмивка, значи Архангел Михаил му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.
Празникът се чества с празнична трапеза, както и с курбани, родови и семейни служби, събори и общоселски празници. Пекат се специални обредни хлябове, наричани рангеловски хлябове, които са идентични с традиционните хлябове за погребение в двете си разновидности – боговица и рангелово блюдо. На трапезата се поднасят ябълки, круши, мушмули и други сезонни плодове, готви се гювеч с овнешко или пилешко месо, сервира се пастърма и червено вино. Всички трябва да се нахранят, за да са сити и близките покойници.
На празника не се работи. Според поверието, ако някоя жена работи през този ден, Куцалан (митичен водач на глутницата вълци) ще я удари с патерицата си. Това поверие се спазва и през вълчите празници, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите.
В дните след Архангеловден са Вълчите празници. Жените не предат, не плетат и не тъкат нищо вълнено, нито отварят ножици, за да е затворена устата на вълка.
На Архангеловден имен ден имат Алина, Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анжела, Анжело, Архангел, Гавраил, Гавраила, Гаврил, Гаврила, Емил, Емилия, Мила, Милан, Миле, Милица, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радо, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Радул, Ростислав, Ростислава, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Руси, Руска, Серафим, Серафима
15 ноември – Започват Коледните пости
Започват Рождественските Заговезни – последният ден, в който може да се яде месо преди 40-дневния Рождественски пост (коледни пости). Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – Сина Исус Христос.
Следващите 40 дни са време на смирение, молитви за пречистване от греховете, покаяние, въздържане от страсти и пороци, прошка.
Телесният пост, който се изразява във въздържание от храна, изисква да не се ядат месо и месни продукти, както и други храни от животински произход – мляко, сирене, яйца. Ограничението е най-строго в първата седмица (15 – 21 ноември) и в периода 20 до 24 декември вкл, когато е позволена само растителна храна с олио.
През останалите дни (без сряда и петък) се разрешава риба, както и безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. На празниците Въведение Богородично (21 ноември) и Никулден (6 декември), на трапезата се слагат риба и вино.
Венчавките се забраняват до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).
21 ноември – Въведение Богородично
Днес, 21 ноември, Светата Православната църква чества празника Въведение Богородично.
С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Той напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.
Според преданието, на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.
Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого,тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал и я благословил.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г.През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.
Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
Този ден църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.
Семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род
Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.
Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.
Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи“, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни“, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.
30 ноември – Празнуваме Андреевден, денят започва да расте
Българската православна църква почита на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“.
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
6 декември – Празнуваме Никулден, яде се риба
На 6 декември православната църква чества св. Николай Чудотворец.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.
Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.
Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Св. Николай пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на Божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
Светецът умира на 6 декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Люспите, които символизират богатство, се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.
20 декември – Празнуваме Игнажден, не даваме и не вземаме нищо назаем
На двадесети декември се празнува Игнажден и според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица. Православната църква почита свети Игнатий, известен като Богоносец, тъй като е казвал, че носи Бог в сърцето си.
Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали. Едно от поверията е, че на този ден не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде следващата година.
Ако е добър човек – чака ни добра и успешна година.
Интересен обичай има в някои части на страната – полазникът или първият, влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този обред е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно – посрещат го с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование.
Ако в дома ви влезе бременна жена или жена с малки деца, животът ви ще е повече от хубав. Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме щастливи.
В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.
Традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.
Не изнасяме нищо от къщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът.
Не даваме и не взимаме нищо назаем.
Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка.
Ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.
24 декември – Традиции, вярвания и обичаи на Бъдни вечер
Бъдни вечер или навечерието на Рождество Христово – 24 декември, е един от най-светлите празници за християнското семейство.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото рождество.
Народните и дори езически обичаи и поверия правят този ден доста по-интересен и изпълнен с мистика и вълнение. В различните краища на страната денят преди Рождество Христово се нарича с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка.
Според традициите, денят започва със запалването на бъдника – 3-годишно дъбово дърво, отсечено от млад момък. По искрите, излизащи от него пък се гадае колко плодородна ще е годината. Дали ще има изобилие предсказва и пепелта от бъдника – ако на сутринта тя е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
Денят продължава с приготовленията на празничната трапеза. Според вярванията тя се разполага на земята, най-често върху слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.
Всъщност орехите са основна част от трапезата. По тях също се прави предсказание за здраве или болест. Всеки член на семейството си избира по един орех от поставените на трапезата и го чупи. От това дали вътре има цяла, здрава ядка или пък е гнил се разбира здраве или болест го чака през годината.
Сред обичайните ястия, които се подготвят за трапезата са варен фасул, пълнени чушки и сарми с боб или ориз, жито, тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и обреден хляб – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се слага сребърна паричка – на когото се падне, ще бъде щастлив и ще има късмет цялата година.
Вечерта на 24 декември трапезата се слага рано и всички сядат заедно около нея, като никой не трябва да става. Ако все пак това се наложи, той трябва да ходи приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Най-възрастният мъж чете молитва и прикадява масата. След това разчупва обредния хляб и първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после следва за къщата, а останалите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, а на някои места и на домашните животни. Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Хората около масата трябва да хапнат от всяко ястие, за да им върви през годината. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Предсказания и вярвания
– Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
– Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
– Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.
– На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
– За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2–3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
– Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
– Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
– Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
25 декември – Празнуваме Коледа! Честито Рождество Христово!
КОЛЕДА
Коледа е първият и най-големият от зимните празници. Той датира от дълбока древност и е свързан с един от четирите основни момента на слънчевия календар – най-дългата нощ и най-късия ден. Името му е свързано с римската дума calendae, с която се означавали първите дни на новата година – същата, от която произлиза и думата календар.
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
С възприемане на християнството постепенно древният езически празник започва да се почита на 25 декември като ден на раждането на Иисус Христос – Рождество Христово.
ОЧАКВАНЕ НА НОВОТО, ВЯРАТА В ДОБРОТО
Поради близостта на Коледа с Нова година двата празника оформят общ коледно-новогодишен празничен цикъл. Освен по време двата празника са близки и по значение. Основната представа, с която те се свързват, е за начало – за нещо ново, което ще е добро и ще се развива. Очакването на новото и надеждата за добро идват от първичното знание на човека, че точно от този момент, когато денят е най-къс и светлината е най-оскъдна, часовете на слънцето започват да растат, а нощта започва да отстъпва. Коледа е празникът, който учи, че и в най-тежък момент трябва да живеем с вяра и надежда.
БЪДНИ ВЕЧЕР
Празнуването на Коледа започва от предната вечер, наричана Бъдни вечер. По традиция на тази вечер около трапезата се събира цялото семейство. Прието е да се сервират само постни ястия.
Името на Бъдни вечер идва от бъдника – дебел пън, който гори в огъня и с топлината и светлината си символизира раждането на новото слънце и на Христос. Бъдник се нарича също и обредната пита с пара в средата. На Бъдни вечер се гадае бъдещето.
КОЛЕДУВАНЕ
В българските народни традиции Коледа се съпровожда с обреди, в които водещо е желанието за здраве, плодородие и богатство. Най-разпространеният от тях е коледуването. В него група момчета или млади мъже, наречени коледари, обикалят от къща на къща и пеят песни, които се състоят главно от благопожелания към стопаните. Традиционните пожелания са за здраве и богатство в семейството, за добро бъдеще на младите, за богата реколта в земеделието, за плодовитост на животните. След като изпеят песните си, коледарите получават щедри дарове от стопаните. Смята се, че колкото по-щедри са даровете, толкова по-благодатна ще е и годината.
КОЛЕДАРСКИ ПЕСНИ
Коледарските песни са календарно-обредни песни. Най-често те са малки по обем, но са богати на чувства, които изразяват настроението на празника.
Образите в коледарските песни често се представят по еднотипен начин. В песента „Станенине, господине“ например такива постоянни изрази са козици виторожки, кравици белобозки и кобилки лекогривки.
Коледарските песни имат характерно начало – те започват с обръщение към самия празник или към някакъв негов елемент. Най-популярната коледна народна песен започва с думите Ой, Коледо, мой Коледо!. С обръщение започва „Станенине, господине“, както и следващата песен „Ой те, дръвце, право дръвце“.
Отделните народи имат свои коледни песни. Някои от тях са придобили международна популярност и се пеят на различни места по света. Такива са „Тиха нощ, свята нощ“ и „Елхови лес“.
СУРВАКАНЕТО
Коледните празници естествено преминават в празненствата за Нова година, почитана още и като Васильовден (деня на свети Васил). Посрещането на Нова година е съпроводено също с обреди, най-характерен от които е сурвакането. Сурвачката се приготвя от украсен дрянов клон. Сурвакането е придружено с благословии, които са близки по съдържание с тези от коледуването.
ТЕМИТЕ
Дървото е постоянна тема в митовете и във фолклорните произведения, посветени на основните въпроси, свързани с човека и света. То се появява в митологията като космическо дърво. Чрез родословното дърво се представят семейните отношения.
Коледната елха и дрянът, от който се прави новогодишната сурвачка, приличат на космическото дърво, защото ролята им е да свържат хората с Бога. В песента „Ой те, дръвце…“ тази роля на сурвачката е пряко назована: слез ’ ще по мене млада бога. Чрез образа на дървото се възпроизвежда митичната представа за вертикалното устройство на света. Това обяснява присъствието на стихове като тамо горе на планина и ще порасна дор до небо,// клон ще пусна дор до земя в песента.
ЗАЩО НА КОЛЕДА СЕ УКРАСЯВАТ ЕЛХИ?
На 24 декември най-ранните християни празнували заедно с Коледа и деня на първите хора – Адам и Ева. На празника се показвало и това как те изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Тъй като през зимата ябълковите дръвчета са без листа и плодове, започнали да ги заместват с елхи, накичени с ябълки. По-късно към украсата били прибавени свещички, гирлянди и сухи сладки, а на върха поставяли звезда, която напомняла за Витлеемската звезда, възвестила раждането на Христос.