На 22 ноември отбелязваме 190 г. от рождението на Добри Войников /1833–1878/.– български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871г., смятана за най-добрата българска комедия до началото на XX век.
Добри Войников има изключителни заслуги за развитието на българската култура. Ето 10 негови дела, които доказват приноса му:
1. Част е от Първия български оркестър, основан през 1851 г. Добри Войников е цигулар и флейтист, а диригент е унгарският емигрант Михай Шафран. След заминаването на Шафран за Одрин, той оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър.
2. Когато е учител в родния си град Шумен, пръв въвежда музиката, българската история и граматика като част от училищната програма.
3. През 1864 г. е принуден да напусне България, заради силното си опълчване против гърцизацията. Емигрира в Румъния, където учителства – първо в Браила, а след това в Гюргево.
4. През 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група с оркестър. Той става директор на Първото класно училище в Браила. Член е на Тайния централен български комитет в Букурещ, по времето, когато Иван Касабов е бил водач (1866-1868 г.).
5. Създава историческите пиеси „Стоян войвода“ (1866), „Райна княгиня“ (1866), „Покръщение на Преславский двор“ (1868), „Велислава, българска княгиня“ (1870), „Възцаряването на Крума Страшний“ (1871), които помагат, укрепват и засилват българското емигрантство, съответно в Молдова, Галац и Браила.
6. Основоположник е на театралното изкуство в България. На представлението на драмата „Покръщение на Преславския двор“ (1868 г.) за първи път участват жени актриси: Матилда Попович, Александрина Радионова. Третата жена е бъдещата съпруга на дееца – Кириакица Павлова.
7. През 1869 г. е един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес БАН).
8. Създава „Ръководство за словесност“ с поетически примери. Добри Войников е този, който за първи път споменава еклога (стихотворение на пасторална, селска тема), триолети (стихотворение от 8 строфи) и романс.
9. По време на Руско-турската освободителна война е управител на сиропиталище в Петропавловския манастир до Търново, където много жени и деца бягат от опустошена Тракия.
10. Там се заразява с тиф и умира по-малко от месец след Освобождението на България. Гробът му се намира до този на Кольо Фичето във Велико Търново.
***
На 22 ноември се навършват и 110 г. от рождението Асен Босев /1913–1997/.– български поет и преводач, автор на детско-юношеска литература.
Роден е в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село, в гимназия във Враца и в педагогическо училище в Берковица. През 1932-36 учителства в родния си край. Тогава печата и първите си стихотворения.
През 1937 се установява в София, където завършва дипломация в Свободния университет и право в Софийския университет (1942). Същевременно работи като журналист във в. „Заря“. Активен сътрудник е на сп. „Росица“ и в. „Детски глас“. Печата също н сп. „Светулка“, „Детска радост“ и др.
Първата му книга е поемата „Радостен живот“ (1941), която трасира пътя на писателя към идеите за новия живот. На следващата – 1942 , излиза книгата му „Пет врабчета журналисти“.
Любим жанр на Асен Босев са поемите. В „Гошо почва да разбира“ (1943) с много хумор е обрисуван образът на детето с характерното за неговото порастване търсене на отговори на въпросите за живота, с все повече разширяващия му се социален атом – хората от семейството, селото, града. Във „Весели жътвари“ (1946) Босев прави герои на поемата си животните.
Силната страна на Асен Босев като поет е в хумористичните образи и ситуации. Той знае, че най-силно въздействащият път към детето е смехът и играта. Една от емблематичните му книги е „Не правете като тях да не станете за смях“ (1956).
Асен Босев е един от основателите и пръв гл. редактор на в. „Септемврийче“. Инициатор е за основаването на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и пръв негов директор. Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО.
Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от Корней Чуковски, Сергей Михалков, Агния Барто. Много негови творби са преведени на руски, украински и др. езици.
Номиниран е за наградата Ханс Кристиян Андерсен през 1986 г. и е включен в почетния Андерсенов списък.
Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1972).