На 14 февруари се навършват 1156 г. от смъртта на създателя на славянската писменост Константин Кирил Философ. Той и неговият брат Методий са патрон на бългаското училище в Барселона.
Константин смонашеско име Кирил, което приема малко преди смъртта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните византийски учени (там е наречен Философ). Неговата голяма култура и ерудиция, дарбата му да води спорове по различни теософски въпроси са причината да му бъдат възложени важни политически мисии.
През 863 г. братята Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав, за да изградят там славянска църква с богослужение на понятен за народа език. Чрез тази мисия се цели да се ограничи немското политическо, културно и църковно влияние.
Според някои
автори именно за тази цел Константин-Кирил създава нова азбука, т. нар.
глаголица, като се съобразява с нуждите на славяните да ползват познатите им и
разпространени латински и гръцки азбуки. За основа взема гръцкото писмо и
създава специални знаци, които отговарят на специфичните звукове в славянския
език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най-необходимите
за богослужението книги.
Съществува и становището, че азбуката е създадена още през 855 г., както пише в
“За буквите” на Черноризец Храбър. В Моравия Константин Кирил философ и Методий
развиват усилена просветна дейност, но срещат и силния отпор на немското
духовенство.
В Моравия при изключително трудни условия братята работят около 3 години, след което решават да заминат за Рим. По пътя правят престой в славянското княжество Панония, а във Венеция участват в църковен събор. Там Константин Кирил защитава делото си пред триезичниците, като с ораторска дарба обосновава правото на славяните да имат писменост на родния си език.
В началото на 869 г. Константин Кирил се разболява и малко преди смъртта си приема монашеското име Кирил. Неговото дело продължава Методий
