
Астрономическата пролет, която настъпи на 20 март точно в 17:33 часа, започва с пролетното равноденствие и завършва с лятното слънцестоене – около 21 юни в Северното полукълбо. От днес дните започват да стават по-дълги от нощта и температурите се повишават.
Тази дата е била важен религиозен празник още от древността. Посрещането на Първа пролет е свързано с много традиции и обичаи, които съдържат в себе си християнски и езически вярвания.
Началото на астрономическата пролет, когато снегът се топи и започва да расте зелена трева, се считало за деня, в който Богът на Слънцето се венчава за Остара. След пълнолунието на пролетното равноденствие в първата неделя се отбелязва Великден.
При славянски народи, преди християнизацията, по време на пролетното равноденствие се е празнувала Масленица (Сирни Заговезни). През езическите времена празникът е бил свързан с настъпването на пролетта, разцъфването на природата и слънчевата топлина.
Според вярванията на немския народ днес богинята на пролетта се венчава за бога на слънцето.
Преди да приемат християнството славянските народи чествали Масленица (днес наричаме празника Сирни Заговезни), която се отбелязвала в деня на пролетното равноденствие. Празникът символизирал настъпващата пролет, слънцето и прераждането.
Денят на пролетното равноденствие съвпада с първия ден от иранския календар. Тази традиция иранците наследяват от древните персийци.
В китайските традиции се смята, че ако на първия ден от пролетта „Ли Чун“ успеете да задържите яйце вертикално, ще се радвате на късмет през цялата година.
