
На 27 март се навършват 136 г. от смъртта на Добри Чинтулов, чиито стихове през Възраждането се превръщат във всенародни песни и оказват огромно въздействие за пробуждането и революционизирането на българския народ под османско робство.
Бъдещият възрожденския просветител и поет е роден в Сливен през септември 1823 г. Зъвършва със стипендия от руското правителство околийското училище в Одеса и след това продължава образованието си в Херсонската духовна семинария, където негови съученици са Найден Геров, Иван Богоров, Ботю Петков и др. В Одеса сливенският възрожденец постепенно формира своя патриотично-борчески мироглед и започва да изявява поетичния си талант.
Добри Чинтулов учителства 7 г. в родния си град и активно се включва в борбата за църковна независимост. Видният български възрожденец основава читалището в Сливен и започва да пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Същевременно се изявява като учител реформатор, преустройвайки учебното дело.

През 1871 г. като изявен деец в борбата срещу гръцките владици е избран за делегат на Първия църковно-народен събор, провел се в турската столица Цариград.
След освобождението на България от турско робство Чинтулов е избран за член на Временния градски съвет в Сливен. Умира почти сляп на 27 март 1886 г., на 63-годишна възраст. Малко преди смъртта си, разочарован от следосвобожденската действителност, споделя с болка: „Боже, аз не съм желал такава свобода за народа си.“
Поетичното му наследство не е голямо и се състои от около двадесет стихотворения. Някои негови творби не са достигнали до нас, тъй като на два пъти той е принуден да изгаря ръкописите си. Публикувани са само три негови песни.
Добри Чинтулов сам пише мелодиите на стиховете си и ги разпространява тайно в ръкописни преписи. По-известни негови песни са: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Вий граждани честни“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Къде си вярна ти, любов народна“, „Българи юнаци“, „Патриот“ и др.

Искреният патос, героичната романтика, поетичната образност и музикално-ритмичният език правят поезията на Добри Чинтулов актуална и исторически необходима за своето време. Въздействието на песните му в последните години на турското робство допринася за патриотичния и борчески подем на българския народ, а някои от тях придобиват огромна популярност и се превръщат в истински революционни химни.
