На 7 ноември отбелязваме 188 години от рождението на Любен Каравелов /1834-1879/. Големият възрожденски будител, патриот,, поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф остава дълбока следа в българската история.
Любен Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 г. в Копривщица в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това във взаимното училище в града. Чрез посредничеството на Найден Геров през 1857 г. заминава за Русия. В Москва започва да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет.
Десетгодишният престой в Русия е изключително важен за идейно-политическото му съзряване на Каравелов. Тук той се запознава с идеолозите на ранното славянофилство, които разработват нова програма за бъдещето на западните и южните славяни. Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни, което той преценява като решаващо условие за освобождението на българите от османско владичество.
В същото време будният българин се запознава и с идеите на руските революционери-демократи А. Херцен и Н. Чернишевски. В резултат на това Каравелов се оформя не само като славянофил, но и като просветител и революционер-демократ.
През 1867 г. заминава за Белград като кореспондент на в. „Голос“ и там се сближава със сръбската либерална младеж. В края на годината е изгонен от Сърбия, като преди това за по-малко от година попада в затвора. След това за кратко пребивава в Нови Сад — Австро-Унгария, където продължава да заимства идеи от големите европейски мислители – английските историци Бокл и Маколей, френския философ Огюст Конт.
След 2 години Каравелов се установява в Букурещ. Тук започва да издава в. „Свобода“, който дава живот и на нова политическа организация — БРЦК, начело на която застава самият Каравелов.
Революционната пропаганда, осъществявана от Каравелов и неговия вестник „Свобода“, има изключително значение за развитието на българското националноосвободително движение.
След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи. Започва да издава в. „Независимост“, списанието „Знание“, научно-популярни книги и сборници. Сред най-известните творби на Каравелов са „Три картини из българския живот“ („Маминото детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“), повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“.
Умира в Русе от туберкулоза на 21 януари 1879 година.
Няма българин, който да не го побиват тръпки щом чуе песента „Хубава си моя горо“. Песен, която говори за зелените гори, за сгушените в тях ливади, за спокойните студени потоци и големи прохладни сенки, под които лежат във вечен покой млади хора, борили се за свободата на своята красива родина.
Написана в навечерието на априлското въстание през 1875 година от Любен Каравелов, тя остава и до днес свидетелство за силата на българския дух от това време. За първи път е публикувана в създаденото с лични средства от Каравелов списание „Знание“, но остава под формата на стихотворение почти до началото на XX век. Тогава младият композитор Георги Горанов добавя мелодия към текста, създавайки една от най – запомнящите се възрожденски песни.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякога
като куршум падна
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.