Отбелязваме 86 г. от смъртта на големия български писател хуманист Йордан Йовков

На 15 октомври отбелязваме 86 г. от смъртта на големият български писател хуманист Йордан Йовков /1880-1937/. Майсторът на късия разказ е роден на 9 ноември в с. Жеравна, Сливенско, където преминават детските и юношеските му години.

Бъдещият класик на българската литература и получава основно образование през 1895 г. Завършва гимназия в София през 1900 г., а в началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му слага край на следването му.

Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като командир на рота. Ранен е по време на битката край Дойран през юни 1913 г. и месец по-късно е повишен в чин. Войните приключват и Йовков се установява в София.

Започва работа като журналист, редактор на списание „Народна армия“, където в бр. 1 публикува очерк за Балканската война – „Утрото на паметния ден“. Когато списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на неговия съученик, общественик и издател Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „Преглед“ на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, а година по-късно отново се занимава с журналистика, след като е командирован в редакцията на списание „Военни известия“. Сътрудничи на много периодични издания – списанията „Звено”, „Съвременна мисъл” и „Демократически преглед”, вестник „Слово” и др. Член е на Съюза на българските писатели.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в израз на народна любов и признателност.

Йовковото творчество и художествен свят преливат от красота и хуманизъм, висока нравственост и непоклатим морал, любов към отечеството и фолклорните традиции. Родната Жеравна, ученическите години, свидната на сърцето му Добруджа, а след това и годините на фронта, оставят своята дълбока и трайна следа у писателя, изграждат го.

Въплъщава у героите си най-хартерните черти на българина, стремежът му към човешко щастие и доброта. Албена, Боряна, Шибил, Сали Яшар, Моканина, Серафим и всеки един от Йовковите герои, претворяват вярата на писателя, че макар и пълен с нещастия тоя свят „все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората”. Йовков вярва, че човек по природа е добър и неговото нравствено прераждане е възможно винаги.

Трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот Йовков печели със сборниците „Последна радост“„Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“„Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“„Боряна“„Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Сборниците „Старопланински легенди“„Вечери в Антимовския хан“. 

С творбите си писателят сътворява свят, изтъкан от етика, красота и хармония, които обуславят силата на човека и връзката му с природата и Бога. С общочовешките си ценности и проблеми творчеството му надхвърля рамките на националното и вълнува многобройни читатели на различни континенти. Над 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – над 37, между които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и много други езици.