Отбелязваме 196 г. от рождението на Петко Рачов Славейков (1827 – 1895), възрожденски поет, преводач, фолклорист, публицист и народен будител..
Той е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново в родолюбиво семейство. Баща му е участник във Велчовата завера (1835 г.). П. Р. Славейков е баща на Пенчо Славейков.
Значителна част от първоначалните си знания Славейков добива чрез самообразование. Прочита „История славянобългарска” на Пайсий Хилендарски и това го насочва към обществена и просветителска дейност.
През 1842-1843 г. учи при Емануил Васкидович и Христаки Павлович в Свищов. Става учител в Търново, но след това е принуден да се мести в различни селища. По време на странстванията си се запознава с живота на народа и записва много народни умотворения.
През 1864 г. се установява в Цариград, където започва най-плодотворният период от обществената и творческата му дейност. Той застава в центъра на църковнонационалната борба, активно участва в живота на българската колония, председател е на Българското читалище в Цариград, учител е в българското училище при Българската екзархия.
Петко Р. Славейков издава и редактира вестниците „Гайда”, „Македония”, „Звънчатий Глумчо”, „Костенурка”, първото българско женско списание „Ружица или ред книжки за жените”, първото българско детско списание „Пчелица или ред книжки за децата”. Сътрудничи на възрожденския печат – вестниците „Цариградски вестник”, „България”, Дунавски лебед”, на списание „Български книжици” и др.
След Освобждението П. Р. Славейков е сред строителите на българската държава. Той е народен представител в Учредителното събрание (1879 г.), бори се за демократична конституция. Лидер е на Либералната и Народнолибералната партия. Обявява се против режима на пълномощията 1881-1883 г., установен от княз Александър І, заради което е изгонен от княжеството. Министър на народното просвещение и външните работи (1880-1881 г.), председател на Второто обикновено народно събрание (1880 г.).
П. Р. Славейков оставя огромно по обем творческо дело. Разработва всички жанрове в българската литература, тематиката на творчеството му е разнообразна. Превежда и побългарява сръбски, гръцки и турски любовни стихотворения. През 1852 г. издава стихосбирките „Песнопойка” и „Смесена китка”, книгата „Басненик”. Създава образци в интимната и пейзажната лирика, издава самобитни граждански стихотворения – „Не пей ми се”, „Жестокостта ми се сломи” и др.
П.Р.Славейков е сред основателите на българската драма и театър. Автор е на мемоарна литература, изявява се в сферата на литературната критика, издава песнопойки, учебници, народни умотворения и календари. Той е един от създателите на българския книжовен език. Изтъква богатството и своеобразието на народната реч.