На 28 август отбелязваме 135 г. от рождението на голямата българска поетеса Дора Габе /1888-1983/. Дъщеря е на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл.
За рождената дата на Дора Петрова Габе или Изидора Пейсах има множество спорове. Спорна е не само датата, но и годината. Някои твърдят, че тя е родена през 1883 година, други – на 11 юли 1886 година, а трети – на 5 юли 1886 година. Според някои източници рождения ѝ ден е на 16 август 1888 година. Авторитетното издание на Българската академия на науките “Енциклопедия България” изтъква нова рождена дата – 28 август 1888 година. През 80-те години на ХХ век се налага мнението, че Дора Габе е родена на 24 август 1888 година.
Активна преводачка от полски, чешки, руски и френски език. От 1911 г. почти до края на живота си пътува и пребивава многократно в чужбина.
През 1925 г. Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“. През 1939-1941 е редактор на детското списание „Прозорче“.
Неуморното служене на литературата за деца при Дора Габе се изразява и в творчеството й за малките. Началото е поставено с включването на стихотворението й „Катето и Джори” в бързо прочулата се „Златна книга за нашите деца”, съставена и илюстрирана от Александър Божинов през 1921 г. Две години по-късно излиза първата й детска книжка „Малки песни”, а през 1924 г. е отпечатана стихосбирката „Калинка-Малинка”.
От този момент насетне тя се посвещава основно на децата и периодично се появяват нейни нови заглавия. Едно от най-интересните е „От слон до мравка”, илюстрирано от Илия Бешков. Дора Габе сътрудничи на редица списания за деца, сред които „Светулка”, „Детска радост”, „Детски свят”, „Весела дружина”, „Прозорче”, „Славейче” и др.
След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“ и др. Работи като съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947-1950). Автор е на романите „Мълчаливи герои“ (1931), „Майка Парашкева“ (1971); на повестите „Малкият добруджанец“ (1927) и „Ние, малките“ (1946). Първата ѝ стихосбирка е „Теменуги“, издадена през 1908 г.
Дора Габе непрестанно търси ролята на възрастните в живота на детето и детето във възрастните. Според нея
„детето е човек и трябва да се гледа на него като на равен – но друг”.
Ако искаме
„да бъдем приятели с детето, трябва да се стараем да разберем душата му, да видим малката личност в него”,
а то също ни наблюдава, без да го забележим. Тя смята, че
„всичко може да се разкаже на детето, само трябва да умее човек да разказва по детски, а то е преди всичко усет към приказката и нейните вечни закони”.
И продължава:
„трябва, освен това, човек да умее да събуди детето в себе си – т.е. себе си. Чрез душата на детето в нас можем да говорим на детето – като на равен на равен. Казват, че гениите са деца. Чудно ли е? Не са ли те в творчески момент при изворите на своя дух – не са ли при детето в себе си – и не затова ли са светли и прояснени като деца?”
ора Габе умира в София на 16 ноември 1983 година.
*По материали от Интернет/