Днес отбелязваме 101 години от смъртта на големия български поет Христо Смирненски. Той е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Издъхва около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г.
„Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев.
Талантливият поет е ярък представител на авангардизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним).
Въпреки ранната си смърт, той се слави като изключително продуктивен автор – едно от последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома.
Смирненски е забележителен поет, неговата поезия е устремна, текстовете му имат изповеден характер и най-характерното за тях е тържественото и празнично усещане за една необходима промяна в света, огорчението от суровата действителност и готовността за борба за промяна. Неговите произведения са актуални и днес и са обект на обществен дебат и на търсения на литературната критика.
През 2022 г. и къщата – музей на Смирненски в София е реставрирана. След 18 години хората отново могат да я посещават. В обновения дом на поета посетителите се потопяват в автентичната атмосфера, в която от 1916 до 1923 г. е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, но уютна домашна обстановка Христо Смирненски пише най-силните си стихотворения и публицистични творби.
„Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра, / тук дойдох запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора…“ – написва през 1922 година възторженият Юноша. През целия си, макар и кратък живот, той търси трудните отговори на въпроса за смисъла на човешкото съществуване. И си тръгва от света, без да ги намери. Тръгва си прекалено млад, за да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.
Посреща смъртта си с усмивка: „Тая година моята стара приятелка – Жълтата гостенка – потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба – догодина вече няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам „На гости у Дявола!“. Ето че опашката му остана в ръцете ми…“ („Как ще си отида млад и зелен“).
Христо Смирненски иска да живее и с песен да дочака „разноликата зора“. Но знае, че… „Вместо туй ще си отдъхна / там, отвъд във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента“ („Вяра“). Остават лирическите му шедьоври, в които увековечава отрудените и онеправданите. Нарича ги свои братя. Остава и надеждата му в доброто бъдеще на света, която е жива и до днес.
5 интересни факта за Христо Смирненски
1. Христо Димитров Измирлиев е истинското име на поета Христо Смирненски. Роден е на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш (днес Килкис). Намира се в Гърция, но по онова време е бил част от Османската империя.
2. Баща му е бил сладкар и член на Македонската революционна организация, основана от Гоце Делчев.
3. Интересен любопитен факт е, че още като дете в началото училище той започва да пише детски стихчета. Забелязват го едва когато заживява в София при своя дядо по майчина линия и своя вуйчо Владимир Попатанасов. Последният е автор на множество публикации в софийската преса и на своя книга с поезия.
4. Христо Смирненски учи първо в родния си град Кукуш от 1904 до 1908 г., след което заминава при дядо си в София до 1910. След това се връща при своите родители, където завършва гимназия.
5. Много е искал да се запише да учи в Солунската гимназия. Поради липса на средства обаче, той се принуждава да прекъсне своето образование и да започне да помага на баща си е сладкарския занаят.
Какво още не знаем за Христо Смирненски
6. През 1913 г. цялото семейство на поета е принудено да напусне завинаги дома си, тъй като Кукуш е опожарен в края на Междусъюзническата война. Преселват се в София и живеят като бежанци в един от крайните столични квартали Ючбунар.
7. След като се местят в София, той се записва в Техническото училище и започва да продава вестници заедно с по-малкия си брат Антон. Така те помагат на своето семейство.
8. Заедно с по-големия си брат – Тома Измирлиев, започват да публикува стихове и проза през 1915 г. в хумористичния по онова време в. „К‘во да е“. Интересен факт е, че тогава Смирненски е само на 16 години. През 1916 г. публикува и във в. „Българан“. Подписва се с псевдонима Ведбал и в двата вестника.
9. През 1917 г. поетът постъпва във Военното училище като юнкер. Въпреки тежкия и строг режим той започва да работи като редактор във в. „Смях и сълзи“, където се подписва за първи път като Христо Смирненски.
10. Други издания, в които работи Христо Смирненски, са „Сила“, „Народна армия“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Младеж“ и др.
Още 5 интересни факта за Христо Смирненски
11. През 1918 г. той публикува и своята първа стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, но не като Христо Смирненски, а под псевдонима Ведбал.
12. Отново през 1918 г. в четвърти курс той става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък край Захарна фабрика. Тогава е потушено Войнишкото въстание. Ужасен от жестокостта, с която правителството убива метежниците, напуска Военното училище и тогава баща му е принуден да плати неустойка.
13. След като приключва с Военното училище, той се включва в редколегията на в. „Българан“. В първия брой на хумористичното списание на Българската комунистическа партия „Червен смях“ той печата стихотворението си „Везните на морала“. В същото списание отпечатват и стихотворението му „Първи май“, точно на 1 май 1920 г. Вижте всички книги за България на Болгар Кепитъл.
14. През 1921 г. става и редактор на в „Българан“, а през 1922 г. Христо Смирненски основава свой хумористичен вестник, който кръщава „Маскарад“.
15. През февруари 1922 г. той издава втората си и последна стихосбирка „Да бъде ден!“. Интересен факт е, че тя толкова добре се приема от читателите му, че още към края на същата година излиза и нейното второ издание.