„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!“ („Ние, врабчетата“)
Радичков е едно от най-емблематичните имена в новата българска литература, отличаващ се със самобитния си стил и запомнящите се фрази. Писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям.
Роден на 24 октомври, 1929 г. в село Калиманица, Монтанско. Той завършва гимназия през 1947 г. в Берковица, където днес има паметник с образи от неговите произведения. Работи като кореспондент и редактор във вестниците „Народна младеж” и „Вечерни новини” , след което в „Българска кинематография” и „Литературен фронт”.
Йордан Радичков започва да публикува свои произведения, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. той издава и първата си книга „Сърцето бие за хората“ (сборник с разкази). Характерно за него е, че не обича правописа и често пише думите си с правописни грешки, които после поправят мнозина редактори. Въпреки това, той пише със сърце и душа, а характерните му философски произведения като пиесата „Суматоха” оставят непреходна следа в историята на българската литература.
Радичков е автор на сборниците с разкази „Прости ръце“, „Обърнато небе“, „Планинско цвете“, „Шарена черга”, „Водолей“, „Свирепо настроение“, „Козята брада“, „Плява и зърно“, „Как така” и други. Автор е и на пътеписа „Неосветените дворове“ и емблематичните разкази „Ние, врабчетата“.
Познат е като нетрадиционен автор, той налага свой стил, свои норми и правила, написва невероятни сценарии, експериментира в областта на драматургията и с пиесите си „Януари” , „Лазарица” и „Опит за летене”. Заедно със „Суматоха” те са играни в Югославия, Австрия, САЩ, Чехия, Германия, Гърция, Дания, Полша, Русия, Полша, Дания, Финландия, Швейцария и други страни.
Пише сценарии за игралните филми „Горещо пладне” и „Привързаният балон”. Интересен факт за неговото творчество е, че прехвърля свои известни герои от разказ в разказ и книга в книга. Този похват е най-ярко изразен в сборника му „Барутен буквар”. Автор е на романите „Всички и никой”, „Прашка” и „Ноев Ковчег”.
В края на живота си Радичков пише сборниците „Хора и свраки”, „Малки жабешки истории”, „Мюре”, „Умиване лицето на Богородица”, „Автострадата” и „Пупаво време”. Умира в началото на 2004 г. в София.
Освен с множеството си награди и постижения в България, той е признат в цял свят. Удостоен е с престижната международна „Гринцане кавур” за белетристика през 1984 г. А през 1988 г. получава и Кралския шведски орден „Полярна звезда”. За „Малки жабешки истории” е вписан в почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга през 1996 г. На него е кръстен и връх на остров Ливингстън в Антарктика.
Йордан Радичков е номиниран два пъти за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.
Мъдри мисли на Йордан Радичков:
„Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!“ („Ние, врабчетата“)
„Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!“ („Опит за летене“)
„Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.“ („Суматоха“)
„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.“
„Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!“
„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”