На 9 ноември отбелязваме 110 г. от рождението на големия български писател Павел Вежинов /псевдоним на /Никола Делчев Гугов/. Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато започва да сътрудничи на различни списания като „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“ и „Изкуство и критика“. В периода 1938 – 1944 година бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През втората половина на 1944 г. Павел Вежинов участва във войната срещу Хитлеристка Германия, като е редактор на вестник „Фронтовак“. По-късно той пише сборниците разкази „Златан“ и „Втора рота“, в които описва спомените си от фронта. Именно „Втора рота“ става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.
Бил е главен редактор на вестник „Стършел“ и списание „Съвременник“, работи в „Българска кинематография” , член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
Павел Вежинов пише сборниците с разкази „Улици без паваж“, „Дни и вечери“, „Мека мебел“, „Гибелта на Аякс“ и „Сините пеперуди“, повестите „Бариерата“, „Белият гущер“, „В един есенен ден по шосето“. Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават“, „Произшествие на тихата улица“ и „Прилепите летят нощем“.
Най-известният му роман е „Нощем с белите коне“, по който пише и сценарий за едноименния филм /1985 г./. Сценарист е и на филмите „Специалист по всичко“ (1962), „Тримата от запаса“ (1971), „Бариерата“ (1979).
Писателят умира внезапно на 20 декември 1983 година в София.
Мисли и цитати на Павел Вежинов:
За образованието:
„Трябва да се съжалява, че образователната система у нас (пък изобщо всяка образователна система) обръща внимание главно на запаметяването при придобиването на нови знания. Заученото знание е половин знание, главното е да се проникне в неговата същност, да се свърже то в система от асоциирани знания. Зубрачеството принизява размисъла, свободното търсене и разкриване на истините. Нека не забравяме, че главната цел на древните елински гимназиуми е била преди всичко развитието на интелектуалните способности на своите ученици. И ето защо интелектуалната сила на древногръцките философи и до днес поразява въображението и мисълта на всички съвременни учени.
Знания човек винаги може да добие, но въображението се култивира само в ранната детска възраст. Все едно е дали човек ще стане инженер, лекар или държавен ръководител. Без въображение доникъде няма да стигне. За каквато и дарба да говорим, дори за математическа, в нейната основа лежи живото, интензивното въображение.“
За четенето:
„Никой не ме е учил и никой не ме е подтиквал към четене, тая страст се появи у мен така спонтанно, както между впрочем всички човешки страсти. Книгите бяха за мен невероятно поразително откритие, по-голямо и по-силно от всяко друго, което съм изпитвал в живота си. Те ми разкриха един нов свят, толкова интересен и толкова различен от всичко, което ме заобикаляше, че загубих и всякакъв интерес към обикновената действителност. Както при всички деца, книгите поразяваха главно моето въображение. Или ако трябва да се изразя по-точно – те бяха неговата насъщна храна, без която то едва ли би могло да съществува и да се развива.“
„Децата, които обичат да четат, никога няма да се примирят с посредствеността на живота, по принцип те си остават развълнувани и търсещи хора. Според мен главното задължение на всеки просветен педагог е да приучи децата на любов към книгите и четенето… “