На днешния ден преди 58 години ни напуска поетът Веселин Ханчев /1919-1966/. Той е роден на 4 ноември в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет, но още като студент сътрудничи на различни литературни издания.
Творческият му път минава през позициите на уредник във в. „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър, редактор в сп. „Пламък“ и в Българска кинематография. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж.
За пръв път печата през 1934. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които „Испания на кръст“, „Стихове в паласките“, „Роза на ветровете“, „Машина на времето“, „Пъстро ято“, „За да останеш“, „Жив съм“ и др. Част от творчеството му е посветено на децата. Пише „Чудната врата. Стихове за деца”, „Пъстро ято. Стихове за юноши“.
Веселин Xанчев е автор и на няколко театрални пиеси, както и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда творби от френски и руски поети, а негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки и японски.
МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ
Веселин Ханчев посвещава стихотворението си „Добрият ученик” на Тодор Атанасов Стайков от град Пещера – ученик в Софийската мъжка гимназия, антифашист.
На Веселин Ханчев принадлежат думите: „За да живея, трябва непрестанно по нещо да умира в мен самия.“
Ученици от Девето основно училище в Стара Загора създават филм, посветен на патрона си Веселин Ханчев. Продукцията с името „Жив съм!“ е дело на шестокласниците от театрална работилница „Мелпомена“, под ръководството на Петя Стефанова.
Стара Загора обича Веселин Ханчев, който разкрива пътя „За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори…“, който разказва историята на „Парижкият дъжд, възпят от една шарманка“, който оптимистично прескача времена и прегради и заявява „Жив съм!“. Вече 40 години на негово име се провежда ежегоден Национален младежки конкурс за поезия.
През 2000 г. на общоградско събрание в Стария театър, дъщерята на поета Елка Ханчева обяви, че от името на семейството, дарява на родния град на Веселин Ханчев библиотеката му с 2500 тома книги, неговото бюро и други вещи. Още тогава те са получени с благодарност и признателност и се намират в Музей „Литературна Стара Загора“.
Посвещение
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ, и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.