На 29 януари се навършват 253 години от завършването на първия препис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Това прави през 1765 г. в КотелСофроний Врачански.
„Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”, завещава Паисий Хилендарски.
Стойко Владиславов, каквото е светското име на епископ Софроний Врачански, среща Паисий Хилендарски през същата 1765 г. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен като Първи Софрониев препис. От този първи известен препис, чието съдържание е най-близко до оригинала, в следващите няколко десетилетия са направени редица други преписи и преправки.
„История славянобългарска“ се приема символично за начало на Българското възраждане. Творбата се определя като важен подтик за формиране на българското национално съзнание.
По време на петвековното Османско владичество народът ни загубва чувството си за общност. Забравени са големите български царе и величественото ни минало. „История славянобългарска” става отправна точка за българската историография, чието основно достойноство е духовната възвишеност на българския народ.
„О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин… Или не са имали Болгаре царство и господарство. Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик… От целия славянски род най-славни са били българите… Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.“
Паисий Хилендарски