Известната българска писателка Виктория Бешлийска гостува със среща автограф в БНУ „Св. св. Кирил и Методий” в Барселона. Ето какво написа за събитието в страницата си във Фейсбук авторката на романите „Глина”, „Сърце” и „Нишка”:
Имах две срещи с българската общност в Барселона тези дни. Първата беше по покана на Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ и на нея присъстваха деца, учещи в него, техните родители и дори баби.
Директорката г-жа Стоянка Колева отбеляза, че съм първият български писател, който го посещава. От сърце благодаря за оказаната чест да започна тази страница в историята му. Смисълът от подобни срещи е голям, защото на тях обект на разговор става българският език и защо е важно да го говорим и „пазим“ зад граница.
Срещнах се с много семейства, чух различни истории – някои са изцяло български, с деца, родени в България или пък в чужбина, други са смесени, включително такива, за които Испания е избор сред няколко държави, и в тях наследниците говорят (или пък не говорят) няколко езика. На всички тези деца, владеещи в различна степен българския, казах онова, което за мен е съществено по отношение на езика – трябва да го пазим, защото с него пазим себе си, определени наши части и дори сили. Езикът също ни пази. Когато си в чужда среда, включително това да помълчиш на родния си език, може да бъде лековито, спасяващо и възвръщащо силите.
За спомен от срещата получих кратък речник от стари думи, който децата бяха изготвили заедно с родителите си. Каква хубава шарения от диалектни и остарели думи само: гьостерица, годинясвам, даскал, кандърма, ниет, сборувам, чуколсет и много други.
В неделя се състоя втора среща, в галерийното пространство на Арт хостел в сърцето на Барселона, където заедно с присъстващите направихме работилница по творческо писане. Зарадвах се на всички, които се престрашиха да прочетат текстовете си и както в повечето случаи при подобни събития, оказа се, че черпим от едно общо поле и създаваме истории, преживени и от другите.
Чрез трите думи, с които всеки трябваше да напише разказ, се създаде огромна близост. А после, във времето за лични разговори, чух впечатляващи истории, давайки си сметка колко дълги нишки са изпрели някои хора по пътя си – преминали през различни държави, изучили няколко езика и различни професии, за да стигнат до Испания. За много от тях изборът на място е избор на начин на живот и те умеят с лекота да живеят навсякъде.
Това, струва ми се, е особена дарба. Но нерядко чувах и думите: „Обмислям връщане в България“. Както и, че им липсва чувството за корен: „Тук живея само на повърхността, харесва ми, добре съм, но съм като присадена, искам да усещам, че се вкоренявам надълбоко.“
Благодаря на всички, които дойдоха на двете срещи, за да споделим нишките, които ни свързват. За българската общност в Барселона се говорело, че не се събирала и не посещавала културни събития. Тези два дни го опровергаха, но не без усилията на конкретни хора. Човек с човек се среща и събира, но и човек е способен да обедини много хора.
Затова специално благодаря за усилията и организацията на две дами – Гергана Ненчева и Леда Трифонова (с които сме възпитанички на една и съща гимназия в Плевен) и, разбира се за подкрепата на г-жа Колева и на Генералното консулство на Република България в Барселона в лицето на г-н Илиян Вълков и г-жа Луиза Григорова.