
Инициативата “Обучение чрез изкуството” е поредица от кинолектории на Министерство на образованието и науката, която има за цел да разшири хоризонта на традиционната образование и да запълни някои празнини в обучението им по един много по-ефектен за тийнейджърите начин. Това съобщава БНР.
“Тази инициатива е свързана както с училищата в България, така и с българските редовни училища по света. Тя се роди от това, че имахме вече добри резултати от миналата година за стремежа на иновативните училища в България да правят специални уроци и специални учебни предмети, свързани с личностното развитие, с емпатията, филосо,3фията, гражданското образование и ние искахме да ги подпомогнем по този начин”, казва Наталия Михалевска – директор на дирекция “Образование на българите зад граница и училищна мрежа” на Министерство на образованието и науката.
МОН обединява усилията си с проф. Петър Стоянович, Димитър Стоянович, режисьорът Лъчезар Аврамов, с които оформят идеята за филмовите дискусии, свързани с документалното кино и търсят различните гледни точки, от които учениците да изграждат свои парадигми и да имат друг поглед върху събитията и личностите.“Това е извънучилищна инициатива, но организирана от училищата и от техните учители и ръководители”, обясни още Михалевска.
Тя разказа, че когато са започнали инициативата в Бургас с филма “Изгубените души на Мосул”, учениците са останали часове след дискусията, за да задават въпроси.
Училищата зад граница се съобразяват с обстановката в страните, където са. Повечето неделни училища са ситуирани в обществени сгради и трябва да се съобразяват и с достъпа до тези сгради, но имат пълна готовност за обучение в електронна среда.
“Близо 400 училища по целия свят правеха това и преди пандемията и преди да бъде регламентирано в България това, защото имаха средства и възможности да правят такъв тип обучение и преди това, казва Михалевска, като допълни, че с регламентирането на този тип обучение са дава възможност за наемане на преподаватели и от България, и от чуждите страни, за да реализират обучението, ако нямат учители. Така например училището в Пекин може да стане център за обучение на българските ученици в Азия, защото там има и обучители, и електронна платформа.
“На много места вече са преминали към частично дистанционно обучение. Макар че общото мнение е, че децата искат да се събират в училището, защото то е своеобразно огнище на родолюбието, искат да комуникират, да танцуват, пеят, да съхраняват българщината не само чрез езика, но и по много други начини”, допълва тя.
“Трябва да признаем, че има много големи трудности при процеса на ограмотяване, защото този процес при малките деца върви успоредно с усвояването на чуждия език и в чужда образователна среда и когато това се извършва онлайн, това е много по-бавно и трудно, и изисква много повече усилия от страна на учителите”, казва още Михалевска.
В помощ на този процес преди няколко месеца от МОН са дали достъп до Националната електронна библиотека, където има секция за българските неделни училища и там те могат да намерят обучителни материали.
