На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство.
От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. Именно семейната среда е мястото, където те се възпитават и развиват своите заложби и дарби.
Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат православният канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.
Според преданията на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си.
Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.
След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била „дадена“ на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.
Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.
ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.
Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи“, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни“, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.
По стар български обичай, наред с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.
В някои части на България се изпълнява обичаят „стрижба“, по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, при навършване на 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: „Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци“. Целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.
По стара българска традиция седмица след раждането на дете в семейството се замесва погача. В щастливия дом се събират единствено жени, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна булка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се превръща в истинска рожба. Така щастливият край вдъхвал вяра в магическата сила на изречените думи.
Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, но Денят на християнското семейство е празник, който трябва да почитаме и уважаваме. 21 ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас.