
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България. Неговото житие дава основание да бъде наречен: защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите
Първообразът е историческа личност – Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг – падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.
Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) те били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест.
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България. Неговото житие дава основание св. Николай да бъде наречен: защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.
За този велик светец – господар на морето, покровител на рибарите и патрон на банкерите, българинът е написал много истории. В тях той е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот.
Предците ни вярвали, че св.Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свръхчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки, да изпраща страшни бури. Има предание, че на 6 декември лодки и кораби не излизат в открито море.
По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”, казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана.
Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден много православни християни приемат свето Причастие, а за празничната трапеза приготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.
