Отбелязваме 173 години от рождението на гениалния поет, публицист и революционер Христо Ботев

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

 Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

 Христа

 17 мая 1876

„Радецки“

Днес отбелязваме 173 г. от рождението на гениалния поет, публицист и революционер Христо Ботев. Един от най-великите български поети и революционер – Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер.

Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния.

Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“.

Издава сатиричния вестник „Будилник“ през 1873 г.. След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875).

Първата поетична творба на Христо Ботев – стихотворението „Майце си” е публикувано във Славейковия вестник „Гайда”, г. ІІІ, брой 19 от 15.ІV. 1867 г.

Последното стихотворение на Христо Ботев е „Обесването на Васил Левски”. За пръв път то е публикувано в стенен „Календар за 1876 г.” (Каледарът е загубен)

Единствената издадена приживе стихосбирка с Ботева поезия е “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”, отпечатана през есента на 1875 г.

След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй…. Поетът загива в неравна битка с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.

Вашият коментар