На втори април отбелязваме Международния ден на детската книга. Датата е избрана, тъй като на нея през 1805 г. е роден известният датски писател Ханс Кристиан Андерсен.
През 1958 г. ЮНЕСКО учредява Международен златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда. Един път на две години този приз получават най-добрият детски писател и художник на детски книги. През годините са награждавани Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол, Валери Петров.
Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния съвет за детската книга „Ханс Кристиан Андерсен”.
През 1967 г. 2 април е обявен за Международен ден на детската книга по инициатива на Международния съвет на книгите за младите хора (IBBY).
Всеки от нас пази мили спомени за
детски приказки, разказани или прочетени от любимите ни хора. За
малчуганите в най-ранна възраст тези истории обикновено звучат смешно или
просто увлекателно.
Истината обаче е, че освен фантастични картинки, някои детски приказки „рисуват“
много истини и ценни уроци, които е хубаво да ни бъдат припомняни.
Ето няколко детски приказки, които съдържат ценни уроци:
„Малкият принц“ – това определено не е просто приказка, но започваме с тази книга, защото цитати именно от нея са сред най-споделяните в социалните мрежи. История, която е обичана и от деца, и от възрастни…
„Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни,
xлъзгaви и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт
нещo пpeĸpacнo“, учи книгата. Друг любим урок от нея – „Истински се вижда
само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“.
„Мечката и лошата дума“ – една от най-мъдрите приказки за деца. Тя учи,
че дълбоката рана заздравява, но лошата дума не се забравя. Тази българска
народна приказка ни припомня, че е важно да бъдем внимателни към чувствата
на околните и да проявяваме уважение.
„Грозното патенце“ – приказката на Ханс Кристиан Андерсен ни учи, че
не бива да съдим по външния вид, а заедно с това и да вярваме в себе си.
Подобно на „Малкият принц“, историята на патето, което се превръща в лебед,
показва, че същественото не е видимо за очите.
„Лъжливото
овчарче“ – тази история подчертава колко
неприятни могат да бъдат последиците от лъжите. Винаги е хубаво да си
припомним, че когато човек излъже, изгубва доверието към него и след
това дори да каже истината има голяма вероятност никой да не му повярва.
„Който не работи, не трябва да яде“ – приказка, чието заглавие не звучи
особено приятно. Истината обаче е, че тя ни припомня, че не всичко в живота
можем да получим даром .