На Богоявление честваме 176 г. от рождението на гениалния поет и революционер Христо Ботев

На шести януари се навършват 176 години от рождението на Христо Ботев – един от най-великите български поети и революционери!

Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се за връща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“.

През 1875 г. заедно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Животът на големия поет и революционер приключва твърде рано, но следите, които оставя в българската история са дълбоки и той няма да бъде забравен никога.

“ Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

/“Хаджи Димитър“/

Тези велики стихове на Ботев са гравирани на третата или четвъртата колона в редицата на “Великите поети на Европа” . Намира се във фоайето на Сорбоната вляво от “Раковината” – голямото стълбище към аулата. Надписът е върху черен гранит със златни букви и не е преведен.