
На 21 септември се навършват 180 г. от рождението на Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев) – български национален герой, революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг /1843–1876/.
Големият революционер е роден в Копривщица, в семейството на копривщенския занаятчия и търговец Груйо Хлътев. Кръстен Гаврил, родителите му най-вероятно са се надявали той да поеме семейната търговия, но ранната смърт на баща му променя целия живот на семейството. Гаврил е едва 5 годишен когато Груйо почива и майка му с много труд и лишения се опитва да изхранва семейството си.
Още като юноша Гаврил напуска училище и започва да чиракува и изучава занаят – абаджийство и терзийство.На 23-годишна възраст е вече известен абаджия, търгуващ с всички краища на османската империя, стигнал до Египет, опознал Цариград – факт доказващ будния му дух и енергия.
През цялото време обаче, една мисъл се е загнездила в душата му и не му дава покой – мисълта за поробения му народ и освобождението на Отечеството. Така през 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния.
През същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Малка група, начело със Стоян Заимов, е натоварена да мине по море до Цариград, да убие султан Абдул Азис, както и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на Великите сили върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров.
Гаврил заминава заедно с групата от 30-40 души, но потушаването по същото време на старозагорското въстание прави безпредметно опожаряването на Цариград. За да се завърне в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така остава завинаги безсмъртен в българската история.
В началото на 1876 г. Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия воевода и предава ръководството в ръцете му.
Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания.

След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява веднага въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието.
Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на момента, сякаш предвидил своята роля, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт – “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”
След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турски куршуми.

